Вело туринг

По река Малък Искър

Река Малък Искър

Отдавна се мерех в пътя покрай река Малък Искър от Роман до Етрополе, както и в Път 37 от Дружево до Пазарджик и накрая определих дата и направих събитие от името на Велотуринг БГ да видим има ли други ентусиасти. Събрахме се 4-ма приятели, карали и преди за по няколко дни.

Под часовника на Централна гара срещата се състоя по план в 7:30, но от дума на дума и от кафе на кафе купихме билети и се качихме на влака в 8 без 5… А хора имаше и четри колела трябваше да разпределим в две места при вратите. Принципа „Царя дава – Пъдаря не дава“ в пълна сила важи за БДЖ. В описанието на влака бяха разрешени велосипеди, жената на касата издаде билети, но началник влака само дето не ни обвини в масонство, илюминатство и престъпления срещу човечеството заради факта, че пътуваме с велосипеди. Не мърсотията и натрупаната прах навсякъде из вагоните, а гумите на нашите велосипеди бяха причина неговите 40 годишни панталони с ръб да са изцапани. Както обяви самият той – „Добре, че имам перална машина в къщи“. Слава богу – допълнихме ние…

Влакът в 8:00 е удобен, защото само за час и половина стигнахме Роман. Бързо се разтоварихме и  след кратко разтъпкване на твърда земя, потеглихме. Да пресечеш град Роман с неговите павирани улици бе забава за всички, независимо с какви дисаги бяхме. Без да спираме по магазини, излязохме от града и спряхме за кафе чак на Хубавене. Мълвата за група колоездачи вървеше пред нас и едва влезли в магазина ни посрещнаха с въпроса – Вие ли сте тези с колелата… 🙂 Ние сме. Предупредиха ни, че част от пътя е неасфалтиран, но този участък всъщност се оказа един от най-приятните.

20160429_084430.jpg20160429_095350.jpg20160429_115037.jpg DSC03149.JPG DSC03147.JPG DSC03146.JPG

 Пътя с макадам започва от края на село Караш, минава през село Средни рът и свършва в началото на махала на село Своде, е невероятно живописен и не толкова лош и разбит колкото местните шофьори ни казаха. Определено препоръчвам да се види. Своде е хубаво село с интересна църква, а малко преди него видях мост с табела „Боженица“ – определено интересен път, който да се види. А между Своде и Калугерово е интересният Чекотински манастир. Двора и прородата около манастира е интересно, но огромната жилищна сграда, която посреща ярко контрастира с малката църква… В Калугерово трябваше да продължим по река Малък Искър към Видраре, но колкото и бавно да карахме не видяхме и една табела и скоро стигнахме Правешка Лакавица. Седнахме, помислихме и продължихме към Правец по Път 3.

20160429_143809.jpg 20160429_133949.jpg 20160429_132722.jpg 20160429_132235.jpg 20160429_131739.jpg 20160429_124518.jpg

 В късният следобед бяхме на центъра на Правец и седнахме за по кафе. Тъй като от пътя по който щяхме да влезем в Етрополе, беше безумно да катерим до Етрополският манастир, решихме вместо него да посетим Правешкия. Колкото и късо да е растоянието, измори ни катеренето до горе, но всички останаха доволни от видяното в манастирският двор. От манастира до премката на пътя при Правешки връх ни се „взе здравето“. Все по-стръмно изкачване, интензивен трафик. Но стигнали веднъж най-високата точка, надолу бе лесно и буквално  няколко минути по-късно вече бяхме на табелата на град Етрополе.

 DSC03168.JPGDSC03173.JPGDSC03174.JPG

Призива на Ева – „Напред, не остана, кръчмата ни чака“ бе подет от всички и  влязохме в града. С идеята, че ще спим на палатки на поляната зад паметника, запасихме провизии и тръгнахме да търсим кръчма. Което в предпразничен ден се оказа трудно. Два пъти завъртяхме през центъра без да открием нищо отворено. Накрая все пак влязохме в интересният и живописен ресторант „Гергана“ недалеч от църквата Св. Архангел Михаил. Стара къща, възрожденски бит и жива „ретро-сръбско-фолк“ музика от младеж със синтезатор. Но доволни от деня, това не ни подразни, а напротив – вдигна настроението.

Оставаше едно оследно нещо. Да настаним Дени в хотел или къща за гости, защото тя единствена не бе подготвена за палатки. Тъкмо подбрах едно-две места да проверим и звъннаха Сашо и Ели с въпроса – „Вие пристигнахте ли в Етрополе“. Те идваха за празниците при родителите на Ели и настояха да отидем на гости и да прекараме ноща в къщата им. Удоволствие е да се запознаеш и прекараш време с такива открити, отзивчиви и добри хора. Огромни благодарности за гостоприемството и меките легла. Малко след 01:00 ден 1 от пътешествието по Път 37 приключи.

Powered by Wikiloc

Можете да прочетете пътеписа на Дени на Pozhelaimi.com

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of