По река Малък Искър

Отдавна се мерех в пътя покрай река Малък Искър от Роман до Етрополе, както и в Път 37 от Дружево до Пазарджик и накрая определих дата и направих събитие от името на Велотуринг БГ да видим има ли други ентусиасти. Събрахме се 4-ма приятели, карали и преди за по няколко дни.

Под часовника на Централна гара срещата се състоя по план в 7:30, но от дума на дума и от кафе на кафе купихме билети и се качихме на влака в 8 без 5… А хора имаше и четри колела трябваше да разпределим в две места при вратите. Принципа „Царя дава – Пъдаря не дава“ в пълна сила важи за БДЖ. В описанието на влака бяха разрешени велосипеди, жената на касата издаде билети, но началник влака само дето не ни обвини в масонство, илюминатство и престъпления срещу човечеството заради факта, че пътуваме с велосипеди. Не мърсотията и натрупаната прах навсякъде из вагоните, а гумите на нашите велосипеди бяха причина неговите 40 годишни панталони с ръб да са изцапани. Както обяви самият той – „Добре, че имам перална машина в къщи“. Слава богу – допълнихме ние…

Влакът в 8:00 е удобен, защото само за час и половина стигнахме Роман. Бързо се разтоварихме и  след кратко разтъпкване на твърда земя, потеглихме. Да пресечеш град Роман с неговите павирани улици бе забава за всички, независимо с какви дисаги бяхме. Без да спираме по магазини, излязохме от града и спряхме за кафе чак на Хубавене. Мълвата за група колоездачи вървеше пред нас и едва влезли в магазина ни посрещнаха с въпроса – Вие ли сте тези с колелата… 🙂 Ние сме. Предупредиха ни, че част от пътя е неасфалтиран, но този участък всъщност се оказа един от най-приятните.

20160429_084430.jpg20160429_095350.jpg20160429_115037.jpg DSC03149.JPG DSC03147.JPG DSC03146.JPG

 Пътя с макадам започва от края на село Караш, минава през село Средни рът и свършва в началото на махала на село Своде, е невероятно живописен и не толкова лош и разбит колкото местните шофьори ни казаха. Определено препоръчвам да се види. Своде е хубаво село с интересна църква, а малко преди него видях мост с табела „Боженица“ – определено интересен път, който да се види. А между Своде и Калугерово е интересният Чекотински манастир. Двора и прородата около манастира е интересно, но огромната жилищна сграда, която посреща ярко контрастира с малката църква… В Калугерово трябваше да продължим по река Малък Искър към Видраре, но колкото и бавно да карахме не видяхме и една табела и скоро стигнахме Правешка Лакавица. Седнахме, помислихме и продължихме към Правец по Път 3.

20160429_143809.jpg 20160429_133949.jpg 20160429_132722.jpg 20160429_132235.jpg 20160429_131739.jpg 20160429_124518.jpg

 В късният следобед бяхме на центъра на Правец и седнахме за по кафе. Тъй като от пътя по който щяхме да влезем в Етрополе, беше безумно да катерим до Етрополският манастир, решихме вместо него да посетим Правешкия. Колкото и късо да е растоянието, измори ни катеренето до горе, но всички останаха доволни от видяното в манастирският двор. От манастира до премката на пътя при Правешки връх ни се „взе здравето“. Все по-стръмно изкачване, интензивен трафик. Но стигнали веднъж най-високата точка, надолу бе лесно и буквално  няколко минути по-късно вече бяхме на табелата на град Етрополе.

 DSC03168.JPGDSC03173.JPGDSC03174.JPG

Призива на Ева – „Напред, не остана, кръчмата ни чака“ бе подет от всички и  влязохме в града. С идеята, че ще спим на палатки на поляната зад паметника, запасихме провизии и тръгнахме да търсим кръчма. Което в предпразничен ден се оказа трудно. Два пъти завъртяхме през центъра без да открием нищо отворено. Накрая все пак влязохме в интересният и живописен ресторант „Гергана“ недалеч от църквата Св. Архангел Михаил. Стара къща, възрожденски бит и жива „ретро-сръбско-фолк“ музика от младеж със синтезатор. Но доволни от деня, това не ни подразни, а напротив – вдигна настроението.

Оставаше едно оследно нещо. Да настаним Дени в хотел или къща за гости, защото тя единствена не бе подготвена за палатки. Тъкмо подбрах едно-две места да проверим и звъннаха Сашо и Ели с въпроса – „Вие пристигнахте ли в Етрополе“. Те идваха за празниците при родителите на Ели и настояха да отидем на гости и да прекараме ноща в къщата им. Удоволствие е да се запознаеш и прекараш време с такива открити, отзивчиви и добри хора. Огромни благодарности за гостоприемството и меките легла. Малко след 01:00 ден 1 от пътешествието по Път 37 приключи.

Powered by Wikiloc

Можете да прочетете пътеписа на Дени на Pozhelaimi.com

Author: OC Stoyanov

There are many reasons to travel. My trips are based on my experience as outdoor lover, Outward Bound instructor and volunteer in social projects and attempt to share it

Leave a Reply

Be the First to Comment!

Вашият коментар

wpDiscuz