Скалните графити и рисунки в района на Роман

Когато започнахме снимките за National Geographic на скалните графити в районите на Царевец (Мездра) и Карлуково, в две публикации прочетох за още едно място с графити. Но информацията за мястото бе минимална, а единственият човек който със сигурност знаех, че е ходил да ги види ми отказа подробности с аргумента, че не били щателно изследвани. Което на него не пречеше да ги споменава в автобиографичните си книги. Факта, че не са изследвани или проучвани десетилетия, а в същото време добре познати на местните и иманярите за мен означаваше едно нещо – не бяха от калибъра на тези в Царевец и Карлуково. Затова и въпреки, че исках да отида да ги потърся по беглите подсказки из 1-2 книги, не бързах, просто не очаквах да си струва ходенето.
Но когато в неделя сутрин, и Краси, и Марго се обадиха да излезем от София за малко, тази дестинация веднага ми изникна като идея. Малко над 100 км, повечето по магистралата нямаше да отнеме повече от час път. И тък като идеята се заформи сутринта, узря докато събирахме багажа, успяхме да стигнем към 1 следобяд.
Между град Роман и Кунино са 10 километра покрай река Искър. Без проблем можеше да ги обходим за 2,5-3,5 часа, но бяхме тръгнали трима човека с фотоапарати, а при всички интересни места около реката щеше да отнеме дни. С Краси и Алекс покрай филма намирането на артефакти започна да става лесно и някак интуитивно. Просто знаем къде да гледаме. И графитите на Дъждовница открити от Алекс са най-добрия пример за това. Затова и спряме на средата по пътя за Кунино и огледахме набелязвайки места. Първите 2-3 по-близки места ударихме на камък, буквално. Имаше много ниши, но не и тези които търсехме. Макар най-внушителни в района на Кунино и Карлуково, скалите по Карлуковският пролом започват малко след Роман и продължават до след Реселец. Очертаваше се сериозен храстинг, но преди да тръгнем на обратно решихме все пак да погледнем и едни по-далеч в посока, която вече бяхме ходили. Разгърнахме верига през храстите и трънаците, като всеки избра път в съответствие с облеклото и саможертвата спрямо него, която можеше да направи и най-голям късмет извадих аз. Хем не надупчух пухенката, хем първи стигнах до обещаваща скала. Извиках Маргото, която бе близо до мен и се наврях в първата ниша да проверя. Тъкмо се измъкнах и Маргото сподели:
– Ами тук, май има нещо писано…
„Надписи като на Царевец“ – помислих си аз, но се оказаха кръстове и конник с червена боя.

P1150039.JPG

Всъщност не мога да кажа боя ли е или охра. Със сигурност не е рисувано с четка, а с пръсти. Първоначалното впечатление е, че това с боята е нещо ново, но входовете на нишите са се срутили и са видни камъни с червени кръстове и други знаци под тонове пръст и камъни. И ако не са се срутили последните 20-40-60 години… значи и рисунките са стари. Следващ път ще взема проба или ще заведем някой специалист. А когато се вгледах по внимателно зад срутището в гърба на скалата покрит с варовикови наслаги започнах да ги виждам – малки, небрежни, но финни – издълбаните графити. Краси се появи от другата страна оглеждайки и двамата забихме носове и обективи в стената…

P1150043.JPG P1150048.JPG P1150049.JPG P1150047-2.jpg P1150058.JPG P1150057.JPG

Част от графитите са дълбоки като тези на Царевец, други бегли като Карлуковските, повечето издълбани по пещерните наслаги, част от които паднали. За времето с което разполагахме успяхме да наснимаме няколкото по-забележими, но остана и много за ръчкане под, по и над камъните в нишата. А сигурно и ровичкане в архива на Врачанският музей… Някой бил вече на Царевец се опитал като там да подчертае с молив издълбаното и да огради (преброи) интересните графити. Мили хора, подчертаването на очевиден факт, не го прави по истински, а напротив – започва да излиза от контекста. Това с почерняването на графитите е лоша практика тип – криво разбрана култура. Това че, виждаш по-добре едно изкуство, не означава, че ще го разбереш по лесно. Понякога стига малко въображение и втора светкавица.

P1150078.JPG P1150077.JPG P1150076.JPG P1150064.JPG P1150075.JPG P1150061.JPG

А най-по-хубавото е, че района се и оказа истинско палеотологично находище…

P1150085.JPG P1150068.JPG P1150042.JPG

Author: Ogi Stoyanov

There are many reasons to travel. My trips are based on my experience as outdoor lover, Outward Bound instructor and volunteer in social projects and attempt to share it

Leave a Reply

Be the First to Comment!

Notify of
avatar