Тази година Краси Андонов се включи в годишният поход По стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. И 5 дни четохме дневници от походният живот и за чувството, какво е да си част от нещо такова.
Тази година бе 70-тият годишен поход, а първият е през 1947 година. Това и отношението на българите към личноста и творчеството на Ботев, прави този маршрут най-известният и посещаван тематичен почетен поход, както и най-старият. За съжаление по-голяма част от участниците са организирани ученици, а хора като Краси тръгнали лично да съпреживеят тези последни 7 дни от живота на революционера – малцина. Както казах, това е годишен поход, организиран в едни и същи дни, по един и същи маршрут. Така че, е предвидимо да знаеш кога да си вземеш няколко дни отпуска, ако желаеш. Това, че участват организирани ученици е и най-хубавото на този поход. Много или малко това е начина да запалиш младите, както към реално оценяване на патриотичните ценности, така и към туризма.
Но похода по стъпките на Ботев, не е единственият такъв в който можеш да се включиш или направиш самостоятелно при желание. Има още няколко, почти всички свързани с Априлското въстание или борбите за освобождение. От 1986 г. в северо-източна България се организира похода по стъпките на четата на Таньо войвода. Макар да се води по-дълъг, много от частите по маршрута са миксирани – пешеходен преход и извозване с автобуси. И макар организиран всяка година, няма заряда и ентусиазма на Ботевият поход. Малко като организирани чествания 5 дни на различни места с една и съща тема и публика. По истински някак е пътя по Стъпките на Бенковски. Започнал през 92г. от Средногорските туристи (сред които и братовчед на баща ми, както открих на стара снимка), се провежда между 21-25 май и преминава 115 км. Започва от Панагюрище, минава през Оборище, Петрич, Стъргел, по билото на Стара планина до лобното място на Бенковски над Рибарица, Тетевенско. Маршрута е динамичен и труден, слабо посещаван (в сравнение с другите такива), но определено си заслужава.
Друг поход, които би си заслужавал да бъде минат е този в чест на Васил Левски. Започнат през 1995 от Плевенски ентусиасти, това е около 160 км. преход от Никопол, през Плевен, Ловеч и Троян до Карлово. Провежда се в средата на юли, но за съжаление последните години пешеходната му част включва единствено преход от Троян, през някоя от хижите по билото до Карлово и празненствата там по случай рождението му.
На картата тук, съм отбелязал и един маршрут, които последните години придобива популярност, а тази година е едва 7-мото му издание. Това е поклоническото пътуване от църквата Св. София до Рилският манастир в чест на Св. Иван Рилски. Организира се Богословският факултет на Софийският Университет и ако се абстрахирате от това и програмата на вечерите е доста интересен и привлекателен. В най-общ план този поход следва маршрута Е-4 Витоша-Верила-Рила с малки изменения заради места за поклонение по пътя. Минавал съм тази част на Е-4 и маршрута е красив и зареждащ, но освен, че е най-прекият планински път от София до Рилският манастир, изобщо не следва пътя на светеца или цар Петър I. Харесвам езерата, не толкова Белчинският Мали Цари град, но пещерата на светеца в Земенският пролом и Бобошевският манастир повече ги връзвам с подобен преход. Все пак се надявам, че този преход ще привлича все повече организирани или самостоятелни туристи. И което повече се надявам, че все повече българи (включая себе си), ще предпочетат да направят 5-7 дни преход до Околчица или Рилският манастир заради себе си и историческата си идентичност, само вижте датите и маршрутите и започвайте да планувате за догодина…
Leave a Reply