Физическата земна повърхност представлява много сложна повърхнина. За да се изобрази тази повърхност върху равнина, т.е. върху карта, е необходимо най-напред тя да се проектира ортогонално (чрез отвесни линии) върху нивоповърхнината, т.е. върху повърхнината на геоида. Полученото по този начин изображение се нарича ХОРИЗОНТАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА. Това изображение се пренася върху повърхнината на референтния елипсоид, който с помощта на картографски проекции се разгъва в равнина.
Същността на хоризонталното изображение на местността се състои в проектирането на всяка точка от земната повърхност, перпендикулярно върху хоризонтална равнина. При това, ако линиите от местността са хоризонтални, техните изображения върху проекционната равнина (картата) са равни на самите линии. Ако те са наклонени, хоризонталните им изображения са винаги по-къси от техните действителни дължини на местността, и то толкова по-къси, колкото ъгълът, който те сключват с проекционната равнина, е по-голям. При топографска снимка върху картата се нанасят мащабно, т.е. uзвестно умаление, хоризонталните изображения на всички линии и контури (очертания) на площите, като се проектират върху повърхнината на геоида (нивоповърхнината), която в границите на отделния картен лист се приема за хоризонтална равнина. Следователно в равнинна или слабо хълмиста местност, където наклоните на местността са малки, линиите от нея може практически да се отчитат за равни на техните хоризонтални изображения върху картата. Обаче в силно пресечена хълмиста и планинска местност при точни измервания на разстояния по картата е необходимо да се увеличават с известен процент.Още
