Този способ е основен, много прост и бърз, достъпен за всеки човек във всички условия на местността и времето. Достатъчно точен окомер се изработва по пътя на системни тренировки, извършвани в различни условия на местността, в различно време от годината и денонощието.
За да се развие окомер, трябва възможно по-често, при всяко излизане на местността, да се правят упражнения в определяне на око дадено разстояние, като задължително то се проверява с крачки, по карта или по някакъв друг начин.
В процеса на тренировките основно внимание трябва да се обръща на отчитането на страничните явления, които влияят върху точността на окомерното определяне на разстоянията. По-важни от тези явления са следните:
– по-големите предмети изглеждат по-близо от по-малките, намиращи се на същото разстояние;
– по-близо разположени изглеждат предметите, които се виждат по-ясно и по-точно, при това, предметите с по-ярка окраска (бяла, жълта , червена) изглеждат по-близо от предмети с тъмни цветове (червен, кафяв, син). Ярко осветените предмети изглеждат по-близо от слабоосветените, намиращи се на същото разстояние. По време на дъжд, мъгла, здрач, облачни дни, наситеност на въздуха с прах наблюдаваните предмети изглеждат по-далече, отколкото в ясни слънчеви дни. Колкото е по-рязка разликата в окраската на предметите и фона, на който ке се виждат, толкова по-къси изглеждат разстоянията до тези предмети, например през зимата снежното поле като че ли приближава намиращите се на него по- тъмни предмети.
– колкото по-малко предмети се намират между окото и наблюдавания предмет, толкова този предмет изглежда по-близо. Предметите на равна местност изглеждат по-близо. Особено къси изглеждат разстоянията, определяни през обширни открити водни пространства. Предметите на противоположният бряг винаги изглеждат по-близо, отколкото в действителност. Гънките на местността (долове, падини), пресичащи измерваната линия, като че ли умаляват разстоянието. При наблюдение лежешком предметите изглеждат по-близо, отколкото при наблюдение прав.
– при наблюдаване от долу на горе, от подножието на възвишението към върха предметите изглеждат по близко, а при наблюдение от горе на долу – по-далече.
Окомерното определяне на разстоянието може да се улесни и контролира по следния начин:
– няколко човека извмерват едно и също разстояние независимо един от друг. Средното от всички определения ще бъде най-точния резултат;
– сравняване на измерваното разстояние с друго, обозначено на местността разстояние, дължината на което е известна (например близо до разстоянието преминава далекопровод, разстоянието между стълбовете на който е известно).
За грубо определяне на разстояния може да се вземат предвид следните разстояния на които могат да се видят следните предмети:
· неголяма къща -10 км;
· комини на покрива – 5 км; товарен автомобил -3 км;
· стебла на дървета – 1,2 км;
· движение на ръцете и краката на идващ или бягащ човек – 1 км;
· телени огради, рамки на прозореца – 700 м;
· пушка, автомат, цвят и части на дрехата на човек, овал на лицето – 500 м;
· керемиди на покриви, листа на дървета, жици – 200-300 м;
· черти на човешкото лице, китки на ръцете – 100 – 200 м.
Грешките по този способ достигат 10-15% при опитни наблюдатели.
