Велосипедът изглежда прост — две колела, рамка, вериги. Но зад всеки негов вариант стои история, пълна с бунтари, инженерни компромиси и понякога и чиста лудост. Ето откъде идват дванадесетте най-разпознаваеми типа велосипеди и защо изглеждат точно така.
Планинският велосипед: роден от бунт
Всичко започва в Марин Каунти, Калифорния, през 70-те години на миналия век в планина, където официално никой нямал право да кара колело. Група ентусиасти взели стари круизъри с балонни гуми от 40-те и започнали да се спускат надолу по стръмните склонове на планината Тамалпайс. Надпреварите се наричали „Repack“, защото спускането било толкова брутално, че изгаряло цялата смазка от спирачките и се налагало да ги смазват отново на финала.
През 1981 г. Specialized пуска Stumpjumper — първият масово произведен планински велосипед. Забавното е, че по онова време цялата индустрия смятала идеята за краткотрайна мода. Днес планинският велосипед е една от най-разпространените категории в света на колоезденето.
Шосейният велосипед: обсебен от тегло
Тънки гуми, спуснат кормило и една единствена мания — теглото. Шосейният велосипед е създаден да отговори на един въпрос: как да стигнеш от точка А до точка Б възможно най-бързо, доколкото физиката позволява. Първият Тур дьо Франс се провежда през 1903 г., а състезателите карали етапи от над 400 километра — през нощта, без техническа поддръжка. Ако колелото се счупело, го поправяли сами или се отказвали. През 1913 г. Йожен Кристоф чупи вилката си при спускане в Пиренеите и я заварява сам в селска ковачница, а после дори го наказват, защото едно момче му помогнало да задвижва ковашкото духало. Хората от онова време са били от друг материал.
BMX: децата, които искали да са мотокросисти
Деца в Калифорния гледали мотокрос по телевизията и искали да правят видяните трикове. Но как, нали нямали мотоциклети! В началото на 70-те станало полулярно с велосипеди да се имитират скоковете от мотокроса на импровизирани рампи в стари дворове и паркове. Документалният филм от 1971 г. „On Any Sunday“ започва точно с такъв кадър – деца, които „дрифтят“ в пръстта, преструвайки се на състезатели. Индустрията забелязала и се родила цяла категория: малки, издръжливи велосипеди, създадени с една цел – да летят във въздуха.
Любопитен детайл: състезателен BMX велосипед често изобщо няма задна спирачка при определени дисциплини. Спираш с тялото си, не с лост.
Градският велосипед: не го е грижа калориите
Изправено кормило, голяма седалка за изправено седене, обикновено кошница отпред. Този велосипед не се интересува от твоята Strava статистика. Прототипът е холандският „Omafiets“ — буквално „бабино колело“, проектирано така, че да можеш да караш с рокля или костюм, седнал изправено, без да се изпотиш.
В Нидерландия велосипедите надвишават броя на хората — над 22 милиона колела за 17 милиона жители. Много от тях имат само контра спирачка, система от 1898 г., която е оцеляла непроменена по една проста причина: никога не се е чупи.
Електрическото колело: далеч не толкова ново, колкото си мислиш
Първият патент за велосипед с електрически двигател датира от 1895 г. — на Огдън Болтън-младши, двигател, вграден в задната главина, захранван от оловно-киселинна батерия. Проблемът бил, че батериите тогава били тежки, слаби и бързо се изтощавали. Идеята престояла на рафта близо век, докато технологията не я настигнала.
Днес куриерските електрически колела изминават повече километри дневно в града, отколкото автомобил. А в Европа по закон повечето електрически двигатели на велосипеди спират да помагат при около 25 км/ч, не защото двигателят не може повече, а защото законът не позволява.
Гравел велосипедът: най-новото попълнение
Гравел велосипедът се появява, защото колоездачите се уморили да избират само между шосе или планина. Какво става с чакълестия път по средата — онзи, който не е нито едното, нито другото? Гравел велосипедът решава точно този проблем: по-широка гума от шосейния велосипед, по-стабилна геометрия и способност да поеме по неравен път, без да спира.
Той е най-новата категория в списъка, развила се през 2010-те. А това, което определя културата на гравела, е фактът, че при него няма елитна група, откъсваща се от аматьорите — професионалистът победител и колоездачът на последно място карат по същата писта, в същия ден, в същия прах.
Сгъваемото колело: реши един проблем на всеки градски жител
Представи си как хващаш цял велосипед и го пъхаш под мишница, за да се качиш на влак. Сгъваемото колело съществува заради един градски въпрос: къде, по дяволите, да го сложа?
Андрю Ричи проектира Brompton през 1975 г. в спалнята си в Лондон, гледайки към Brompton Oratory – оттам идва и името. Колелото се сгъва на три точки и се смалява до размера на ръчен багаж за секунди. Правилно сгънат Brompton заема по-малко място от някои самолетни чанти за ръчен багаж, можеш да го внесеш в офиса, да го плъзнеш под бюрото си и никой дори няма да забележи, че е там.
Фиксито: колелото, което не ти позволява да спреш да въртиш педалите
Фиксираната предавка означава, че няма свободен ход. Ако задното колело се върти, педалите се въртят — винаги. Идеята идва директно от велодрума, където спирачките са забранени по съображения за безопасност. Пренася се на улицата през 80-те години благодарение на велосипедните куриери в Ню Йорк, които искали възможно най-малко части — по-малко за крадене, по-малко за чупене.
Детайлът, който плаши всеки, свикнал с обикновено колело: за да спреш, трябва да съпротивляваш на педалите с крака срещу тяхното движение. Ти и велосипедът сте механически едно цяло — няма къде да се скриеш.
Тандемът: двама души, едно колело, връзка, изпитана в реално време
Тандемът поставя двама колоездачи един зад друг, въртящи една и съща верижна система, патентована в края на 19. век. Този отпред (капитанът) контролира управлението и спирачките. Този отзад („преследвача“) просто върти педалите, без да вижда напред, доверявайки се напълно на човек, на когото вижда само гърба.
Тандемът е по-бърз от единично колело по равен терен — „двоен двигател“, но почти същото въздушно съпротивление. Затова на Параолимпийските игри слепи спортисти карат тандеми и достигат скорости, които биха изплашили доста велосипедисти.
Товарното колело: ами ако велосипед може да свърши работата на бус?
Товарният велосипед удължава рамката или добавя голяма кутия отпред, за да пренася товари или деца. Моделът „Long John“ се появява в Дания през 30-те години за градски доставки. В Копенхаген днес цели семейства нямат кола — водят две-три деца на училище в дървена кутия отпред на колелото.
Съвременно електрическо товарно колело лесно носи около 90 килограма товар и в градски трафик доставя по-бързо от бус, защото не засяда в задръствания и може да паркира навсякъде.
Реклайнерът: колело, което караш легнал
А сега и странната част — колело, което се кара легнал назад, с крака напред, като шезлонг на колела. Изглежда абсурдно, но всъщност е най-аеродинамичната и най-бърза форма на велосипед, съществувала някога.
Историята зад него почти никой не знае: през 1933 г. Франсис Фор с реклайнер „Mochet Velocar“ разбива световни рекорди, стоели непроменени 20 години. Реакцията? На следващата година, през 1934 г., Международният съюз по колоездене (UCI) променя официалната дефиниция за състезателен велосипед — и тази промяна на практика изключва реклайнерите от състезанията на UCI. Не защото са били бавни, а защото са били твърде бързи. Най-бързото колело в света е извадено от правилника заради това, че печели и именно заради тази промяна от 1934 г. състезателните велосипеди изглеждат така, както изглеждат и днес.
Пени-фардингът: бабата на всички
И стигаме до прародителя — колелото с огромно предно колело и мъничко задно. 70-те години на 19. век. Преди да съществува верижна трансмисия, педалите били завинтени директно към предното колело — едно завъртане на педалите означавало едно завъртане на колелото. Затова решението за по-висока скорост било брутално просто: направи предното колело по-голямо. Някои достигали 1,5 метра в диаметър.
За да се качиш, стъпваш на малко стъпало над задното колело и се катериш, докато то се движи. А детайлът, който буквално убива този велосипед: седиш високо горе, точно над предното колело. Ако спреш рязко или удариш камък, политаш с главата напред към земята от над метър и половина височина. Явлението си имало дори име — „През глава“ („С главата напред“), сега по-известно като „човка“. Счупени китки, счупени вратове, разбити животи.
Именно за да реши точно този проблем, през 1885 г. се появява велосипед с две еднакви по размер колела и верига на задното и уместбо е наречен „безопасен велосипед“ (safety bicycle). И този модел от 1885 г. е, на практика, пряк прародител на всички останали единадесет типа велосипеди, които разгледахме — включително планинския велосипед, с който започнахме всичко.
