Изгарянето на повече от 1/3 от повърхността на кожата създава опасност за живота на пострадалия. От значение е също и дълбочината на изгарянето, както и възможността от възникване на вторична инфекция.
Изгарянията биват класифицирани по тежест: първа, втора, трета и четвърта степен. Изгарянето на отделни части от кожата на тялото може да доведе до местни и общи нарушения в организма.
Местните нарушения са свръзани предимно със степентта на изгарянето, а общите нарушения зависят както от степента на изгарянето, така и от площта на изгоряната кожа.
Понякога дори изгаряне от първа степен при засегната голяма повърхност на кожата може да доведе до тежко състояние.
При първа степен изгаряне обикновено се получава зачервяване и подуване на кожата.
При изгаряне втора степен освен горните признаци се появяват мехури, изпълнени с бледо-жълтеникава течност.
Изгарянето от трета и четвърта степен е съпроводено с некроза на кожата, дълбоките тъкани и с овъгляване на кости.
Най-тежкото усложнение при изгаряне е появата на щок.
Първата помощ при изгаряне се състои в следното:
1. Незабавно прекратяване действието на термичния агент /слънчеви лъчи, огън, химическо вещество/. При запалване на дрехите те трябва да се загасят чрез покриване с одеало или палто, да се залеят с вода или да се съблекат;
2. На пострадалия се дава вода, подсладена течност, може и малко алкохол;
3. Прави се суха стерилна превръзка на изгоряната повърхност;
4. При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват поради опасност от инфекция;
5. Изгорените участъци не трябва да се мажат и посипват с никакви вещества. Само при слънчеви изгаряния се допуска мазане с дерматин, сода-бикарбонат, кисело мляко, краставичен сок или олио.
При изгаряне с киселина изгорените места се почистват с 5%-ов разтвор на сода-бикарбонат /една чаена лъжичка в 100 мл вода/, а при изгаряне с основа – с 1%-ов воден разтвор на оцетна киселина. Лечението на изгаряния втора, трета и четвърта степен се извършва в болнично заведение.
