Първа помощ при закрити травми

При закритите травми целостта на покривните тъкани /кожа и лигавици/ не е нарушена.
Различаваме следните видове закрити травми:
натъртване, навяхване, изкълчване и счупване.
Счупванията и изкълчванията могат да бъдат и открити, т.е. – да е нарушена целостта на кожата и лигавицата.
Натъртване и навяхване. Те са по-леки травматични увреждания и се предизвикват при падане, блъскане, удар върху твърда подложка или с твърд предмет. Придружават се обикновено от болка в удареното място, ограничаване на движението, оток и кръво насядане. Преминават сравнително бързо. Необходимо е да се направи компрес със спирт или риванол. Могат да се дават и болкоуспокояващи средства /аналгин, аспирин/. При навяхване трябва да се направи стегната превръзка.
Изкълчване. То представлява трайно разместване на ставните повърхности. Получава се при силен удар, рязко движение, скачане или падане. При изкълчване в областта на засегнатата става има болка, която се засилва при движение. Ставата и крайникът са оточни, има и кръвонасядане. Променена е и дължината на крайника. Първата помощ при изкълчване се състои главно в обездвижване на крайника чрез стегната, фиксирана към тялото превръзка. Необходимо е и шиниране с подръчни или специални средства. Забранява се наместването на изкълчената става от немедицинско лице.
Счупване. Счупванията са такива травматични увреждания, при които е нарушена целостта на костите. Те биват:
пълни, когато костта е напълно прекъсната;
частични, когато костта е частично прекъсната.
В зависимост от това дали целостта на кожата и лигавицата е нарушена те се делят на закрити и открити.
Откритите счупвания са по-опасни поради риск от кръвоизлив и инфекция. Най-характерни признаци на счупването са: болка, нарушена двигателна функция, деформация в мястото на счупване, оток, кръвоизлив, хрущене на костите в мястото на счупване, промяна в дължината на крайника.
Първата помощ при счупване се състои в обездвижване на крайника, което спомага за намаляване на болката и предпазва пострадалия от шок.
При открити счупвания, т.е.- когато има рана, е необходимо първо да се спре кръвоизливът. След превръзване на раната се пристъпва към шиниране. Стандартните шини са дървени, метални и пластмасови. Те трябва да бъдат предварително подплатени с памук и обвити с бинт. При липса на стандартни шини могат да се използуват и други подръчни средства, като твърд картон, дъска, летви, бастун, лопата.
При счупване на долен крайник може да се използува фиксиране на пострадалия крайник към здравия с бинт или кърпи. Шинирането е ефикасно само когато са обездвижени двете съседни на счупването стави. Напр., при счупване на подбедрицата трябва да бъдат обездвижени глезенната и коленната стави,а при счупване на раменната кост раменната и лакътната стави.
Шините се поставят от вътрешната и външната страна на крайника, като се закрепват с кърпи, бинт, платно, колан или други подръчни средства. Шинираният крайник /ръка/ се фиксира с кърпа към тялото.
Пострадалият се поставя на носилка или на подръчно приспособление от пръти с платнище или одеала. Наложително е той да бъде фиксиран добре към носилката и незабавно да се транспортира в болнично заведение.