Смъртта не винаги настъпва мигновено дори след много тежки травми. Най-често жизнените функции изчезват постепенно в определена последователност.
Към основните признаци на живота се отнасят:
сърцебиене, което се определя като се прилепи плътно ухото или дланта към лявата половина на гръдния кош;
пулсации на артериите в лявата и дясната половина на шията в слабинната гънка по предно-вътрешната повърхност на бедрото, където е разположена бедрената артерия;
наличие на дишане , което се определя визуално или като се долепи дланта към гърдите и корема, по движението на гръдния кош или предната коремна стена, а също така и по запотяването на огледалце и движението на парченце памук, поднесени към ноздрите или устата;
зенична реакция на светлина и блясък на роговицата са признаци, потвърждаващи наличието на живот. Реакциите на зениците на светлината се проверяват, като се закрият очите на дневна светлина и рязко се отдръпне прикриващата ръка тогава се забелязва свиване на зениците, което се оценява като положителна реакция .
От друга страна липсата на споменатите признаци може да се дължи на рязко спадане на жизнените функции при т.н. клинична смърт. В такива случаи незабавно се пристъпва към оказване на долекарска помощ, която продължава до появата на явни признаци на смъртта.
Към явните признаци на смъртта се отнасят:
изсъхване и потъмняване на роговицата на очите;
деформиране на зениците при притискане на очната ябълка между пръстите;
охладняване на тялото и поява на синъо-виолетови /трупни/ петна по кожата. Те възникват по ниско-лежащите части на тялото, т.е. – по места на съприкосновение на тялото с пода или земята.
Най-достоверният признак на смъртта е трупното вкоченяване, което най-често възниква 2-4 часа след настъпване на смъртта.
Пристъпвайки към оказване на първа долекарска помощ нерядко се налага снемане на дрехите на пострадалия. За да не се причини допълнителна болка, оказващия помощ е длъжен да познава основните принципи и реда за сваляне на дрехите и обувките. Най-напред те се свалят от неповредената част на тялото. Едва след това като се придържа увреденият крайник, той се освобождава от дрехите. В случаите, когато пострадалият лежи по гръб и изправянето му е невъзможно, свалянето на дрехите започва от горната половина на тялото. При силно кръвотечение или изгаряне се препоръчва дрехите да се разрежат. Обгорената и прилепналата към кожата тъкан не трябва да се „отлепва“ от кожата.
