Витоша е четвъртата по височина планина в България, а разликата от над 1700 метра между Софийската котловина и първенеца на планината – Черни връх и придава внушителен вид, гледана от столицата. През 1934 г., 6410 ха от планината (23% от площа и), включващи резервата – Бистришко бранище, а по-късно и Торфено бранище са обявени за Национален парк с което е първата подобна защитена територия на Балканите, сега Природен парк Витоша обхваща близо 90% от планината.
Освен с уникалните си каменни реки от които тази в местноста Златните мостове е най-известна, Витоша е популярна и с най-дългата пещера в България, както и с Боянският водопад, а Черни връх е сред 100-те Национални Туристически обекта. В подножието на планината се намират множество манастири и църкви – Драгалевски, Бистришки и Кладнишки манастири, известни в миналото като Софийската Света гора, а Боянската църква със свойте стенописи е част от Културното наследство на ЮНЕСКО.
Близостта до София я прави важен туристически център с над 290 км алеи и пътеки и повече от 40 хижи и почивни станции. За съжаление, по-голяма част от инфрастуктурата в планината е изградена във времена на „доброволен“ труд и преизпълнение на петилетки. Затова и последните 25 години е трудно да се поддържат всичката налична инфраструктура в състоянието, което би трябвало. Днес множество хижи в планината са затворени или не приемат туристи, а бюджета на парковата дирекция обикновенно стига за поправката на 15-20 км на година.
Затова и ПП Витоша започна една интересна инициатива – Осинови обект. Чрез включване в инициативата, се поема ангажимента за физическата поддръжка на вече ремонтиран обект – чистене на канавките покрай алея, лакиране или пребоядисване на маси и пейки, дребни поправки. Така, чрез доброволен труд се гарантира удължаване на доброто състояние на ремонтираните участъци и райони. Вижте как можете да се включите и вие: http://park-vitosha.org/
Ето няколко маршрута подходящи за излет със цялото семейство
10.КЛАДНИЦА – Х. СЕЛИМИЦА
До самата хижа има и асфалтов път по който и се тръгва в самото село. Следва се червена маркировка, която след хижата отвежда към Черни връх. След първият голям ляв завой, пътеката продължава вдясно по реката, а почти на самият път след нея е Кладнишкият манастир Св. Никола с църква от 1841г. Някога манастира е бил част от голямата Софийска Света гора и е добра идея да се отбиете да го посетите. До хижа Селимица са 1750 м от центъра на селото, но дори и 2 км. да ги направите, ако се отбиете до манастира пак е кратка и приятна разходка. От самата хижа също тръгват няколко не лоши маршрута – към Черни връх, към хижите Острица и Рудничар от които може да се стигне до Златните мостове, към Владая или село Чуйпетлово. Тъй като от селото до хижата е кратък маршрут, препоръчаваме наистина да продължите към хижа Рудничар или по Обиколната пътека до Владая.
В миналото Бялата вода е била важен пункт по маршрута от кв. Княжево за м. Златни мостове, но след построяването на кабинковата п.в. Върви се по Беловодския път и след пресичането му с шосето за м. Златни мостове се продължава надясно и надолу по него.
Маршрутът продължава по добре оформена пътека нагоре и на север през широколистна гора и хубави поляни. В миналото Бялата вода е била важен пункт по маршрута от кв. Княжево за м. Златни мостове, но след построяването на кабинковата п.в.
Алтернативен и лесен маршрут за вело-преход с цялото семейство, може да се направи между Бистрица и Панчаревското езеро със слизане на спирката в центъра на Бистрица. Важно е да се носи достатъчно вода, препоръчително е използването на светлоотразителни жилетки и каски, особено при каране по шосе.
Достигането до Плана от слизането от Самоковско шосе е около 9 км, които се минават за не повече от 1 час. Алтернативен и лесен маршрут за вело-преход с цялото семейство, може да се направи между Бистрица и Панчаревското езеро със слизане на спирката в центъра на Бистрица.