Не приемайте това като истинска класация или опит за категоризиране. Това е лично виждане, което обаче не мога да не споделя с вас 🙂
10. Метрото
Голямата гордост на софийските управници и цялата държава за съжаление е далеч от „Голяма забележителност“. Но все пак си заслужава да се види. От спирка „Стадион В. Левски“ до „Младост“ всеки може хронологично да проследи строежа на метрото в снимки. Което не заменя 25 години живот в строежи на софиянци.
Строителството на метрото започва през 1979 и към момента има изградени 31 км и 27 станции.
Ако сте гост в София, качете се все пак на метрото, слезте на станция Люлин или Сливница и хванете автобус 42 или 43 до гр. Банкя…
9. Кино Одеон
На фона на големите молове, кино Одеон все още приютява истинското седмо изкуство. Това е така защото това е киното на Българската национална филмотека. Затова и там няма да намерите хитови заглавия от последната година, а истинско стойностно кино… Винаги има интересни прожекции на дадена тематика или автор. Дори имаше и седмица на Миазаки…
Района заедно с паметника на Патриарх Евтимии отсреща е и популярно място за срещи.
8. Площад Славейков
През 19 век площадът е известен с името Кафене баши заради голямото кафене, което се намирало там. То е разрушено след 1878. На един от ъглите на площада е била къщата на семейство Славейкови, която Петко Славейков купува, когато се премества да живее в София през 1879 г. Сега на площада има пейка-паметник на Петко и Пенчо Словейкови.
Но това, което прави площада забележителност е огромното количество продавани книги на сергиите на площада. Въпреки че, не мога да си изкривя душата и да кажа, че Книжният пазар е архитектурно и естетически на място. Очаованието на мястото е в количеството книги и най-вече хора проявяващи интерес към тях. Нещо интересно да се види в ерата на компютрите и интернета 🙂
7. Статуята на София
8 метровата статуя на светицата някак празно гледа към бившият Партиен дом, не обръщайки внимание ни на президент, ни на Министерски съвет. Самата статуя на патрона на града е поставена на малка тревна площ, между платната на бул. Тодор Александров. На това място до 1989 г. се издигаше почти толкова висок паметник на другаря Ленин, като във всеки „нормален“ соц град.
Статуята е на скулптора Георги Чапкънов и е поставена 2000 година, след приключването на строежа на метрото там.
Характерно за нея е, че съвсем тенденциозно е обърнала гръб на руините около католическата църква (ул. Георг Вашингтон) и под сградата на Булбанк. Едните толкова обрасли, че трудно да различиш нещо, а другите грижливо заключени с решетки.
:))) И какво точно трябва да се гледа на НДК? Мръсният подлез? Рекламите по цялата сграда? Сергиите в „Двореца на културата“?….
НДК отдавна не е това, което беше… за съжаление…
Kade Zabravihte НДК Бе!