Търсейки информация за Мусала, случайно попаднах на статия в списанието Z bliska i z daleka (Отблизо и далеч), списание издавано от 1933 до 1939 г. в Лвов (тогава в Полша). Това е списание за география, пътувания и туризъм, създадено и ръководено от Адам Малицки (1907-1981), възпитаник на Лвовския университет „Ян Казимеж“ и дори защитил там дисертация 1932-ра на тема „Гипсовият карст на Подолия“ – т.е. колега пещерняк. Бъдещ професор по география.
Статията озаглавена „Сред рилските скали и родопските поляни“ е написана от Алфред Ян (1915-1999), тогава все още студент, но бъдещ полярен изследовател, професор по география и геоморфология, и дори президент на Полското географско дружество. Човек на който е кръстен не само връх в Шпицберген, а и училище и университетски изследователски център.
Оригинала
Самата статия разказва за преход в Рила с изкачване на Мусала, станало в последните дни на август или началото на септември 1936 г. от студенти и преподаватели от Университета „Ян Казимеж“. Интересен и детайлен разказ през погледа на чужденеца, за най-високата ни планина, във времена без много хижи и никаква маркировка. Към статията има и няколко черно-бели фотографии, може би най-ценната от които на прясно построената през 1932 г. метеорологична станция. С повече хижи сега в планината, този маршрут е много добра екскурзионна идея за едноседмичен преход (4-6 дни) в Рила и днес.
Превода
Седнах и с помоща на Google Translate (тъй като не знам полски), абзац по абзац, опитах да преведа самата статия на български. Аз също не харесвам автоматичните преводи, така че всички странни и евентуално безсмислени думи и фрази бяха поправени, благодарение на близкото по звучене и смисъл на думите в оригинала 🙂 . Още повече, че става дума за граматика използвана преди 90 години и то в
Добавих и обяснения на евентуално грешно запомнените или предадени от автора имена, както и тези които вече не се използват и ги няма по сегашните карти. Статията се преведе, както се чете – на един дъх… Веднага грабва с детайлните описания на места вече толкова променени или дори изчезнали, че искаш да грабнеш раницата и да отидеш да сравниш.
Маршрута
Това е един маршрут, който наистина впечатлява. Започвайки от Боровец, през Мусала и Манчу, върви към Белмекен и слиза през Юндола във Велинград. Опитах се да го повъзтановя, макар както в самата статия пише – те са вървяли без пътека, камо ли маркировка. Ден 1-ви до хижата (или вероятно до заслона на Ледено езеро, който обаче няма как да е с 1200 м над Боровец), е стандартният и сега (по червената маркировка) – около 3,3-4 часа и около 9-10 км. Вторият ден също. Слизане на юг и по билото до седловината и от там до хижа Заврачица – 6 часа и към 13 км. Ден 3 е по хипотетичен. Много е вероятно, поради липсата на ясно изразени пътеки да са следвали старата „стара“ гранична бразда по билото, но е възможно и да са подсичали. Сегашната маркировка върви към Ибър и Белмекен (не споменати в статията), а тяхната цел е била сегашната х. Христо Смирненски. Вероятно прехода е бил 9-10 часа и около 24 км. Четвъртият ден е спускането през Юндола към Велинград. Сега има асфалт, но дали е следвал определен път водещ към колибите преди, няма как да знаем със сигурност. Въпреки че това е отрязък от близо 26 км, вероятно пак се минава за 8-9 часа.
Така са си спретнали един чуден 4 (с прибирането 5) дневен преход из Източна Рила с дължина около 72-75 км. Не знам дали и на вас ви направи впечатление четейки статията, че дори през 1936-та за района след седловината Заврачица все още използват повече наименованието Родопи. Нещо за което става на въпрос в съседната статия тук – Рила – хоризонтална подялба и дялове.
