Каньоните в България
не са толкова известни, най-вече заради по-трудният достъп до тях или са повече известни заради водопадите по тях. През някои от тях затова са изградени еко пътеки. Най-известна е тази през Еменския каньон. Той е образуван на река Негованка (затова и известен още като Неговански) между селата Емен и Мусина, не далеч от Велико Търново. Има дължина около километър и е обявен за природна забележителност. Еко-пътеката в каньона достига до водопада Момин скок. Каньона на водопадите е друга известна еко пътека. Намира се по Еленска река в границите на резерват Сосковчето до град Смолян. По пътеката може да се види голяма част от каньона и водопадите по него от всеки турист.
Без еко пътека и все пак достъпни са Каньона на река Дракул и Дяволският каньон (Шейтан дере).
Дяволският каньон се намира в подножието на язовирната стена на яз. Студен кладенец на река Арда. Само за няколко минути се слиза от пътя до ръба на каньона, който не е особено дълбок, но ясно издълбан. Любимо място на геолозите. Малкия каньон на река Дракул, приток на река Нишава е образуван около водопад Котлите. Интересното име, както и близките манастири, най-известният от които кацналият на скалите Разбоишки манастир привличат туристи в района на Годеч и Калотина.
Каньона на река Шегава (ляв приток на река Струма) се намира в края на Земенският пролом до село Раждавица. Голяма част от годината е сух, но въпреки това е достъпна само част от него. Но дори сухите водопади са трудни за превземане без въже. И като се каза въже, не можем да не споменем и каньонинга. Едно от най-популярните места за практикуването на този екстремен спорт са Казаните. Каньоновидното дере по река Еленска над село Антон представлява поредица от 7 малки водопада. Подобно е и съседното дере със водопада Джемински камък на река Китница.
