Ние българите обожаваме Гергьовден. Не заради агнето и не заради парада. Със сигурност последните години е заради гръцкото крайбрежие. И винаги е било заради змея, макар да е празника на неговия победител.
Краси Андонов в своите пътувания и проучвания е успял да влезе по дълбоко в корените на празника или по скоро датата, а неговите разкази за случващото се одвъд религия и етнос определено ме заинтригуваха. Затова и когато каза, че ще пътува към Момчилград на 5 май за да снима ритуала с лечебната вода под връх Дамбала изявих желание да се включа.
Легенди за лечебна вода има много, но аз лично не знаех за връзката между водата и алеаните. Алевитите са течение в исляма, толкова различни, че доскоро се е смятало, че българските алеани (групата в България и Турция изповядваща този вид мюсюлманство) са ислямизирани богомили. Но те са свързани със суфи дервишите, имат затворени мистични обреди и посещават тюрбета, а не джамии. И имат общи религиозни празници с христианите. Такъв е и Гергьовден. Според тях в ноща на 5 срещу 6 май водата извираща и стичаща се по скала става лечебна. В районите населявани от алеани има няколко такива места, но това под Дамбала е най-популярно. Тук двама алевитски светци тръгнали по света в различни посоки се срещат тази нощ. И всяка година тук се стичат хиляди хора от цялата страна, както и от Турция и Гърция. Според тях водата помага най-вече на деца, особено заекващите.
Атмосферата на мястото е магична направо. Вярата се усеща във въздуха. Не религиозната, а тази в чудото. А освен това от скалите над извора е най-красивата гледка към язовира и град Кърджали с невероятен залез.
Това което се случи след полунощ, не може да се усети от снимките, но беше прекалено силно като емоция – врявата, студената вода и плачещите деца…
Тръгнахме надолу може би към 2-3 след полунощ. Решихме да нощуваме някъде другаде. По пътя качихме две баби дошли пеша от Момчилград да налеят вода. Оставихме ги в града и спахме близо до Татул. Краси бе прочел в една книга, че на 6-ти сутринта до светилището правят жертвоприношение и курбан. Но живеещите в селото турци не са алевити. Затова слязохме към Старейшино за да снимаме друга скала със лековита вода. Вода почти нямаше, както и хора. Но тези които бяха там, търпеливо, час след час събираха всяка капка изцедила се от скалата. В същото време в Подкова в джамията, вярващи се провираха през халки в старото гробище. Това ни даде и последната дестинация. В стара скална гробница през образувал се отвор на тавана се провират хора за здраве. Не засякохме такива, но мястото е красиво.
Гергьовден беше към края си. Независимо от религиозна и етническа принадлежност, хората празнуваха.
Къде Свети Георги, къде змея, който пази извора.