Иво Филипов ме заведе до Кюстендилското село Лиляч да разгледаме скалните светилища там. Селото е известно с църквата над него, до която има Провирало в скалата. Нещо не толкова популярно в района, а и извън Родопите. На мен ми бе интересно какво ще видим, защото района е споменаван като родно място на Комитопулите, братята Аарон, Давид и цар Самуил. Но определено нещото, което прави първо впечатление е гледките към Коньовска планина, Осогово и Рила заобиколили и оформили тази област. А есента наистина е най-подходящият сезон да бъдеш тук.
Скалите към които се насочихме бяха на не повече от 2 км в юго-източна посока.
Близо до самите скали в дерето ми направи впечатление изрязани жлебове за греди, явно за под или основа на нещо по-голямо.
А на самите скали имаше бледи опит за петроглиф, но се съмнявам, че е по стар от десетина години…
А нещата отгоре на скалата, често оприличавани на улейте на Белинташ, са си естествени пукнатини. Все пак тук е имало нещо – добивали са хромели и/или воденични камъни
Няколко дни по-късно, се върнахме в района, но този път от другата страна на Невестинският път не далеч от село Блато. Тук също има интересни скали, според някой с човешки лица (пак тип Белинташ)
Но определено по ме впечатли Халката (не знам дали си има име) – малка отделно стърчаща скала.
Когато за първи път публикувах снимка на „Всевиждащият“ през 2017 година, Димитър Тонин ме посъветва да нарека този невероятен обект „Румен казан“ /тоест да го кръстя на себе си/ А имаше основания – главата на „великана“ всъщност представлява голям каменен казан. Не го послушах. А май е трябвало! Като се замисля GOOGLE предоставя възможността да се търси по снимка в Интернет пространството …