На Коледа реших да покарам колело, използвайки хубавото и слънчево време. Така, че взех влака до Елин Пелин и тръгнах към язовир Огняново. независимо от слънцете след 5 км спрях да сложа втори чифт ръкавици, и след още 5 – втори чифт чорапи. Пътя е приятен и дори да карате само до язовир Огняново и обратно, пак ще сте доволни.
Моя крайна цел беше Буново, като оригиналният план бе да проверя път между Голяма Раковица и Каменица, но изкачил вече височината над Голяма Раковица срещнах двама местни. Те ми обясниха, че пътя по който съм тръгнал стига асфалтов до малка ловна хижа и след това евентуално плетеница от горски пътища може би слиза към Каменица. Възможноста аз да се лутам, а и да не мога да опиша коректно маршрута ме отказа да продължа. Затова се върнах и по „главният“ път продължих за Смолско, а след това за Байлово.
Пътя е разкошен, спокоен и красив. Има само един лош участък, веднага след Смолско, но е кратък. А и в местнстта Калугерица между Смолско и Байлово се намира нещо много интересно и любимо – Малките пещери и скали със странни издълбани знаци – на мен приличат на лунен календар.
В Байлово има няколко интересни стари къщи, но аз го пропуснах и излязох на пътя Мирково – Панагюрище, а от него на път 6. Паметника на гарата в Буново е зловещ, но част от историята и трябва да се види…
Гарата в Буново е необслужвана и заради билета на колелото, кондуктура писа билети през половината път към София…
Последно каране за годината