Когато Алекс спомена катерене на Мальовица за 2-3 дни, първата ми мисъл беше – „Виа Ферата… Най-накрая…“ Трябваше да тръгнем цяла сурия, плюс деца с коли, но 5 минути преди да изляза Алекс се обади, че сме само двамата и направо ще си хванем автобуса. От Автогара Юг, автобусите за Самоков са на всеки 30 минути, но когато стигнахме в Самоков се оказа, че има само два микробуса до ЦПШ – един рано сутрин и един в 16:00… Понеже беше 11:15 хванахме бусче до Говедарци с идеята да стопираме останалите 10-12 км. „Дали беше добра идея???“ – се зачудихме, крачейки по пътя в планината в работен ден, но за щастие не повече от километър-два от селото млад мъж с малко дете ни спря и качи до паркинга на Мальовица. Те също отиваха към хижа Мальовица за ден-два, така че, им казахме – „До скоро“ и тръгнахме нагоре. Отнема около 0,50 – 1,15 часа да се качиш до хижата. Последно катерих в района на инструкторският курс на Outward Bound през 2006 и бях позабравил кое, как и къде е, но на скалите имаше катерачи, така че, се ориентирахме и стигнахме до скалите по дългият път. Оказахме се в подножието на Куклата и скоро разбрахме, че тези маршрути са малко по трудни от нашето ниво. След час борба от двамата да задминем клин 4 се отказахме… Но пък открихме къде започва фератата и съвсем да не сме капо, направихме по един маршрут на Учебни скали.
На следващата сутрин, веднага след закуска отидохме на Виа Фератата. Знаехме, че е 400 м дълга и с денивелация от около 200 м., а и приятели ни предупредиха, че клиновете на стоманеното въже са на рядко, затова си бяхме предвидили 2 часа за минаване. Тръгнахме 9:30 от хижата и в 11:00 стигнахме края на фератата. Тази Виа Ферата не е трудна, голяма част е ходене през клекове, но да, осигуровките са на рядко и при падане май няма да помогнат много. На 2/3-ти от маршрута, той се разделя на две части, но името на втората част е „Не за всеки“ и траверсира и катери 20-25м отвес. Направо се влюбих, но трудно ще си намеря партьор да изкачим тази част – дори в онлайн гидовника е написано – Екстремно трудно (!!!). Пътеката на долу е маркирана и приятна, даже видяхме и планинска коза…
По-голяма част от следобеда прекарахме на Учебни скали, леко уморени, но направихме по 3-4 тура…
В поледният ден се качихме до връх Мальовица. Пътеката е добре маркирана (Червената маркировка към хижа Иван Вазов и Езерата (7-8 часа), част от Е4) и отнема 2-2,30 часа без раници (може би 3-3,30ю с раница). Надолу е не повече от половин час по бързо. В 16:00 пристигнахме на ЦПШ и хванахме маршрутката в 17:00. След 2 часа си бяхме в София…
