Клисура – Златуша – Храбърско…

Тръгнах с идеята за малко маутин байкинг от Банкя към Златуша, но без идеята да се връщам по асфалта през Пожарево. А и докато стигна село Клисура по безкрайният бул. Варна, всякакъв асфалт ми се отщя. Досега, винаги отивайки към манастира съм подминавал самото село, та реших веднъж да го видя. Видях го. Предполагам, че в последващите ми идвания към Клисурският манастир и Люлин планина, пак ще го подминавам. Тук беше и единственото бутане за деня – между селото в дола и манастира на билото. Разстоянието е кратко, но доста стръмничко. Харесвам манастира Св. Петка. Голям, добре поддържан и красив във всяко отношение. Продължих по асфалта/черен път към Витошица и започнах да търся „официалният“ път за Мала Раковица. Както не съм сигурен, че Витошица е вилна зона, така не съм сигурен, че Мала Раковица е село. А да търсиш път между две населени места, които ги няма и няма причина да бъдат на картата, си е предизвикателство. Не го намерих естествено, но бях карал тук и преди и знаех, че има стръмен черен път, който и сега използвах. Минах по коловоза, който мисля се води главна улица в Мала Раковица и при първата по представителна отбивка в дясно тръгнах с идеята, че отивам към Златуша. Изкачих се гробищният парк и се оказа, че всъщност има официален път и това е той. Оставаше да го открия и в другият му край. Върнах се и пробвах следващо разклонение. Пътя е доста каменист и неудачен за по ниски коли, но скоро от хълма видях Златуша и се спуснах в нея. Въпреки, че трябваше само да пресека асфалта за да продължа към Храбърско, се отбих до чешмата край пътя и селско стопанският двор, където се оказа работещият магазин на селото. Както обикновенно става, колкото по се отдалечаваш от София, толкова по интересно и красиво става. Над Златуша стигнах до влаковата линия за Перник през Волуяк, а след това прекрасен черен път ме отведе до в миналото огромно селско стопанство. Освен почти блокови сгради за администрация и живеене имаше дори дървета в кордон от двете страни на пътя. Било е представително в миналото предполагам. А асфалтовият път надолу към Храбърско бе приятен и добре поддържан. В Храбърско снимах църквата и оръдието на центъра и покрай жп линията продължих към Е80. Малко преди да го стигна се отбих през полето към Белица и Хераково. Колкото и да опитвах, нямаше как и при Хераковският язовир накрая излязох на главният път. По него се върнах до София…

Карта/Трак

Западна Софийска котловина Люлин планина Около София