Като част от Празника на София, от София Грин Тур организирахме вело приключение в събота из Софийската Света гора, а в неделя разходка до двата най-интересни манастира в Лозенска планина – Пасарелският и Лозенският. И въпреки интереса към хайка, на срещата дойдоха едва 4-ма мои приятели…
Лозенска планина е приятна, даже може да се каже интересна, но пътуването цял час до Пасарел си е … дъъългоо… На всяка спирка получавах въпроса – Тук ли слизаме… Хубаво, че уплътнихме времето в разговори и закачки с останали пътници. Заредихме с вода в селото и дори с ябълки в края му и тръгнахме под красивите скали Гарванец. Тук преди не повече от две години имаше мост, останките от които едва открих. И бе време за първото ни предизвикателство – да преджапаме река Искър.
От “правилната” страна на реката следвахме хубавият черен път до Пасарелският манастир, маркиран дори със синя маркировка. Срещнахме и други туристи, включително и велосипедисти. На самият манастир си направихме обяд, а историята на манастира ни разказа възрастно семейство, което се опитва да възтанови и поддържа манастира.
След манастира навлязохме в планината и въпреки, че маркировката продължаваше, без GPS е трудно да се ориентираш. Напълно липсват табели и знаци в тази част на планината. Излязохме на Русамски ливади и на откритото видяхме облаци приближаващи се от към Витоша и Плана. Честите гърмежи и цвета на облаците ни накараха да ускорим крачка. След като установихме, че повечето отбелязани водоизточници не работят и са сухи, напънахме и скоро излязохме на билото под връх Половраг. Тук вече се усещаше цивилизацията с червена маркировка и имена на пътеките. И бързо слязохме до Лозенският манастир.
Колкото и да ми се искаше, да хванем автобус от близката база на БЧК, се оказа, че почивни дни автобус няма и слязохме до спирка на автобус 5 в селото. Така, целият маршрут стана 20 км. и всички бяха доволно уморени. Идеята да пием по бира в Лозен, не стана, но слязохме в центъра и се отпуснахме в Wrong bar на бира и картофки… Час след като седнахме там, най-накрая заваля…
Благодаря на Барс, Траян, Деница и Марина за компанията и веселото изкарване.
Разходка из Лозенска планина
