Дойде времето и на таз годишният вело тур по случай рождения ден на Sofia Green Tour.
Отново 3 дни каране из интересни места. С Иво и Добри сглобихме маршрута и дори се разходихме с колата разузнавателно.
И така в петък групата се събра под часовника на Централна гара в най-ранни зори и хванахме влака в 7:20 към Видин. Цел ни бе Враца, където слязохме в 9, а в 9:20 вече карахме към покрайнините на града. За деня бе предвидено смесено каране по черни пътища и асфалт. Черните пътища бяха с цел да избегнем участъка от Е79 между Враца и Бели Извор заради трафика. Пътя не се ползва много, обрасъл е, но става за каране и е приятен. Въпреки това между Бели Извор и разклона за път 162 аз лично карах по Е79.
Деня бе горещ, но се движехме добре и към обяд спряхме да хапнем включително сладолед в Замфирово. След селото пътя плавно се спуска към долината на Огоста и едноименият язовир. Целта ни бе да направим лагер на брега му, но когато проучвахме маршрута все нещо не бе наред – или твърде мочурливо, или без вода или прекалено съмнително. Все пак открихме приятно и удачно място за бивака в петък, не много близо до самият язовир, но на интересно място, еднакво удачно и за палатки и за спящите на легло. А именно Комплекса Балова шума. Малка механа с къща за гости изградени до Михайловградският* монумент на местният партизански отряд. Заведението е хубаво, а паметника безсмислено огромен и помпозен. За мен бе интересен и по залез го експлорнах с друг член на групата с който се запознах карайки заедно през деня – Мирияна.
