Една от най-посещаваните страници в сайта Велотуринг БГ е тази за веломаршрутите около София. На самият сайт и в проекта Sofia City Escape, веломаршрутите около столицата са може би най-неястният елемент поради редица спънки за колоездачите. Такива са излаза от София – имаме чудесен Околовръстен път с още по-чуден интензивен тежкотоварен трафик и без голями опции за заобикаляне с велосипед; Забрана за велосипеди в автобусите на Столичен Градски Транспорт, дори в почивните дни, макар Общината и администрацията да се „гордее“ с дългият лист крайградски линии, обслужващи не туристи, а виладжии и баби със щайги (без да ги обиждам); липса на маркирани вело маршрути (освен на Витоша, където те се конфронтират пък с туристите) и знаци предупреждаващи автомобилистите в пътните участъци интензивно използвани от велосипедистите за тях; примамливи вело алеи засмукващи те към центъра на града, но опиташ ли се да излезеш от града, трябва да си или от квартала – т.е. да знаеш зад коя гаражна клетка се намира правилният черен път или да използваш някой от главните булеварди.
Мога да изброявам спънките за велотуризъм на софиянци с часове, и не мога да сетя една разрешена от любимата общинска или тази на АПИ администрация. В интерес на истината, реших да направя анкетата след инцидента с Мартин Гачев и шествието в негова памет. Седмица преди това почивайки си в центъра на Петърч, Костинброд, направо се бях ухилил от кеф, колко много колоездачи срещнах и продължавах да виждам по пътя. Но стига с дългото интро. Ето и резултатите.
Първата част на анкетата бе за начина и посоката на излизане от града.
В анкетата участваха близо 90 велосипедиста от София. Едва 5-6 не са отбелязали, че излизат на самоход, независимо в коя част на града живеят и на къде ще карат. Така съботно-неделно се заформят едни върволици из центъра, като най-натоварени са посоките център-изток, център-запад и юг-изток. Излизането от София с автомобил е предпочитано от 25%, като предполагам, че това в по-голяма част са майнтин байкърите, тъй като влаченето на тез широки гуми по асфалта докато свърши София е безпредметно. 15% използват метрото за да пресекът града, въпреки че, това е най-удобният вариант Люлин – Младост или Надежда-Хладилника. По случая направих проучване и се оказа, че в градовете с развит велотрафик, няма ограниченията за превоз на велосипед в метрото освен в час пик (7.00-9.00 и 17.00-19.00) и билета за велосипед е едва 50-55% от цената на редовният, а не като в европейската столица София – разрешение за велосипеди само в почивните дни и цял билет допълнително. Ако Метрополитен приеме подобна политика и въведе билет за пътник с велосипед от 2,50 лв, определено ще има бум на пътуванията, а избора на маршрути ще се увеличи. С влак излизат от София едва 11% въпреки ниската цена и по-големият избот car free пътища в провинцията.
А най-популярната посока за излаз от града се оказва Панчарево, отбелязана от близо половината от анкетираните. С алеята около езерото и популярната пътека над езерото и черният път към Ловна хижа, независимо дали са семейство с деца или опитни байкъри, това е чудна опция за почивен ден. С Долни Богров -31%, Нови хан -24% и Бизнес парк 21% от отговорите (участниците са посочили повече от един) – излизащите в източна посока са най-много (но и 30% от участниците са от източната част на града).
От западната част на града хората карат най-често към Божурище 24%. Общо толкова излизат и в посока Суходол и Филиповци и двете удобни изходни пунктове за каране в посока и около Банкя, но самият град е уточнен само от 2% (а и не присъстваше в анкетата). На север основният поток е към Нови Искър -23% и Костинброд -16%. Хубавият и ненатоварен път към Мрамор обаче е предпочетен от 2%. Същото е и към кварталите и селата в подножието на Софийска планина – 2% за Локорско и 10% за Кремиковци. Сега пътя на север се пресича от две линии с интензивен трафик – Северната тангента и Околовръстен път, но дали това ще намали излизащите в тази посока тепърва ще се види.
На юг, най-предпочитана дестинация е Княжево – 26,5%, а около 7% са уточнили, че през южните квартали се качват на Витоша да карат. Толкова са и хората които казват, че предпочитат да карат по приятният и красив път покрай Бистрица и Железница.
Така се получава, че колкото и сигурност, комфорт и безопасност да търсят велосипедистите, всъщност излазът от София се осъществява по главните пътни артерии – към магстралите Хемус, Тракия и Люлин, пътя за Калотина и Видин… И те нямат алтернатива… Поради което в анкетата има и 2%, които изобщо не смеят да излизат от града и карат само в парковете.
От анкетираните голяма част – 31% живеят в източната част на града – Младост, Дружба, Изгрев, Дървеница, което може би определя и големият % излизащи на изток към Долни Богров и Елин Пелин. Люлин и западните квартали следват с 22,5%. Живеещите в южните квартали и в центъра са почти равни 17-19%, а хората участвали в анкетата живеещи в северната част на града са едва 9,5%.
Втората част на анкетата бе за самите маршрути.
Бях изброил 10 логични и често срещани в сайтовете за споделяне на GPS тракове маршрути, но освен тях 49,5% от анкетираните са посочили допълнително и техен вариант на маршрут. Това за мен се дължи на липсата на официални (с кавички или без) маршрути и богатият избор пътища. тези индивидуални отговори са добавени в горната карта.
От добавените от мен, маршрута Долни Богров – Елин Пелин е най-популярен с 24%, следван от този свързващ Елин Пелин с язовир Огняново и село Байлово – 21%. 21% събира и Панорамният път от Княжево до Бистрица и дори до Панчарево. Маршрута Божурище -Брезник събира 18,5%, а Костинброд – Балша 17%, което от видяното от мен по пътищата там е смешно малко. Въпреки че, 40% от анкетираните са посочили, като дестинация Панчарево, едва 16% карат през парк Врана и Герман. Предполагам защото популярни маршрути за достигане са през Горубляне, Камбаните и Бистрица. Град Банкя и Пътеката на Здравето събира едва 12-13%, а малко по-далечните пътища (но много по-спокойни и красиви) към Елешница, Крушовица и Златуша са предпочитани от много под 10% от анкетираните. Тези резултати предполагам са свързани с първият въпрос за начина на излизане и факта, че повечето излизат на самоход и с метро. Така близките до града маршрути с натрупаното разстояние през града са достатъчни като дистанция и натоварване за колоездачите. Което ме навежда на мислълта, че трябва да се акцентира на достигането до изходният пункт при популяризинето на даден отдалечен маршрут.
Въпроса „Предпочитам да карам до“, най-много ме изненада като отговори. Бях заложил на културните забележителностите и тяхното посещение с велосипед, но манастирите около София се оказаха предпочитани от едва 34%, а китните селца и старите черкви в тях от само 22%. Близо 60% се оказа, че карат около града заради гледките и панорамите към града и околните планини. Природните забележителности събират, колкото и хубавото шкембе – 30% от прчините за избор на дестинация, а местата за пикник са едва процент по-малко. 21-те % в Друго, най-вече са акцентирали на самото каране и как избират маршрут въз основа на километрите, които смятат да изминат, карайки без да имат определена дестинация – просто въртят, правейки кръгчета. Макар анкетата да бе за рекреационите маршрути, в нея участваха спортни шосейни колоездачи и маунтин байкъри. Което обърка малко отговорите, но ми даде насока за нови въпроси и нови проучвания.
Независимо от дестинацията и причината, критериите за избор на маршрут са неизменни за над 50% от анкетираните. Те избират маршрута ако изходът от града е безопасен и удобен, и той съдържа пътища с по-малък трафик. Което ме връща към първата карта от което почна всичко:
Въз основа на тези отговори и посочените дестинации, мисля лесно ще бъде да се определят безопасните изходи от града. Но трудно за в бъдеще тези изходи ще бъдат официализирани и включени във градската вело мрежа.
Какво очакват в бъдеще колоездачите в развитието на крайградските вело маршрути
е третата и последна част от анкетата.
Интересни отговори са дали анкетираните за бъдещата привлекателност на веломаршрутите. Над 70% желаят междуселските и републикански пътища да бъдат разширени за да се усигури по-комфортно предвижване и безопасност за велосипедистите. За мен удачен пример за това е горната част на път 16 между Своге и Лютиброд, където просто банкета е увеличен с 30-40 см, но предостатъчно заедно с дясната бяла линия. Приетата практика банкета да е от чакъл и филц го прави непригоден за колоездене (особено за шосейни велосипеди), дори опасен. Пътя към и след Божурище е такъв. Със счупени пласмасови мантинелни колчета, стърчащи с остри ръбове от филца, трябва много да се молиш поредният камион да не те издуха в банкета. Което е трудно при целият трафик по пътя. Необходимото разширение лесно ще се намери, ако повечето пътища бъдат почистени от крайпътната растителност, оставена да се оформя по ремаркетата на преминаващите камиони, още повече скриващи велосипедистите в завой и принуждаващи ги да карат повече в ляво застрашавайки живота им – За вас говоря, обласни администрации на София област, Плевен, Пловдив, Пазарджик и Ловеч.
68% от анкетираните посочват, че връзване с велоалеи на близки градове и села е добра и препоръчителна идея. Така независимо от къде тръгваш в София, до близък град като Нови Искър, Банкя, Костинброд и Елин Пелин ще пътуваш по велоалея. Засега единствената такава идея е за Люлин – Банкя, заради което и при строежа на разширението на Околовръсното шосе до Филиповци – Република беше „построена“ и култовата Люлинска велоалея – дължина 20 м, започваща от кръстовище и свършваща в кръгово. Въпроса обаче не е просто да се свържат два квартала или близък град, а да се направи истински маршрут, даващ не само безопасно, а и приятно каране.
Което води до третият по популярност отговор – с 52% – Маркиране на маршрута със съответната цветова маркировка и табели. Такова маркиране би направило движението на велосипедисти официално и пълноправно, със всичките произтичащи от това права, но и задължения. Досега не съм чул общината или НПО да има идея за такъв маршрут, и дори предложенията във Велотуринг БГ са повече препоръчани безопасни пътища.
Едва 47% смятат, че поставянето на предупредителни табели за наличието на велосипедисти на пътя, би направило колоезденето по безопасно и би изкарало велосипедистите извън града. А желаещите да има стойки за велосипеди на крайградските автобуси са само 22%. В „Други“ има желание за законови промени – като задължително разстояние при изпреварване и маркирането на пътното платно – все неща не изискващи допълнителен ресурс освен желание.
И все пак, ако се маркират някакви маршрути, кои са препоръчителните елементи според анкетираните. На първо място, това е да са смислено свързани с града. Т.е. да се явяват продължение на градска велоалея или да започват от обществан център. Пак се сещам за Люлинското 20 метрово чудо и ми става смешно. То е на Царица Йоана – т.е. на главен булевард водещ към центъра, но свършващ на Околовръсното шосе. Алеята до Банкя, ще следва главният път от Околовръсно към града, които е между Люлин и Овча купел – т.е. там пък няма мисъл за рекреатизъм – просто алея покрай натоварен път, чиято единствена цел е да те заведе до целта, а не да покараш за удоволствие. Още повече, аз избягвам този път заради големият наклон който преодолява – така освен безинтересен и съпътващ трафик натоварващо психически, тази проекто алея ще е и натоварваща физически. Нищо ново, след като е от Диково време.
65% желаят бъдещите маршрути да са по car free пътища. Малко от междуселските пътища са толкова безопасни. Обикновенно местните познават пътя и карат доста бързо. Алтернатива са черните пътища, но използвани от селскостопанска техника са с дълбоки коловози, а повечето и доста временни. За съжаление едва под 30% поставят условието един маршрут да води към забележителности или да свързват такива. Това връща на предишният въпрос и отговора към него, че хората излизат да покарат заради гледката, а не за да посетят дадено място. Разнообразието и комфорта на каране и най-вече информираността са водещи и при допълнителните предложения. А няколко човека дори са уточнили, че не става дума за многомилионни проекти по тротоари и с мега структура (т.е. лентова маркировка из локви и запушени шахти), а за споделени маршрути с необходимата сигурност и атрактивност.
В последният въпрос – „Какво съм забравил да попитам“, има доста добри предложения, не само за следваща моя анкета, но и на друга организация или администрация, а именно:
– Как анкетираният възприема колоезденето? Какво означаво то за него? (спорт, туризъм, рекреация)
– Какво е нужно, за да ходим с колело на работа или почивка? (не са само велоалеите, но и съпътващата инфрастуктура)
– Коя дестинация бихте искали да посетите, но не го правите, заради натовареният трафик и опасните кръстовища? (….)
– Ремонт на пътищата около София, неговото качество и пригодността му за велосипедисти. (виж по горе за жълте линии и локвите…)
– Как и къде завършва маршрута и как да се приберем след каране! (Не всички маршрути са кръгови, уикедите транспорта е с намалено работно време…)
