Отдавна бях хвърлил поглед на този маршрут с идеята да покарам между Своге и Драгоман през Чибаовци и Мало Малово. Хванах влака за Своге и след късо кафе в бодрата мартенска утрин тръгнах по пътя към Искрец. В Свидня няма табела към Чибаовци и Дръмша, та аха да изляза от селото. Има табела – Библиотека и по нея завих наляво. От разклона до Чибаовци са около 10 км постоянно изкачване, но леко.
Всичко вървеше по план до Дръмша, след което спуках гума. Смених я, но до пътя за Годеч и Гинци спирах да сменям още два пъти. Проблем не беше трънче или тел, а многото дупки. Тъй като смяната на гума при мен е времеемко нещо, в един момент започнах да се съмнявам, че ще стигна до Драгоман.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-06l6ZCtkH0U/WNq3IS4Cy6I/AAAAAAAAlNY/vc08NlDezZEbBcUml3tpj-CP-gYJ9xedQCCoYBhgL/s144-o/P1030833.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6402629374529767041?locked=true#6402631173394320290″ caption=”” type=”image” alt=”P1030833.JPG” image_size=”4000×3000″ peg_single_image_size=”w720-c” ]
Затова и на Петроханският път вместо към Цръклевци, завих към Белидие хан. Така и така бях тук, та реших и да видя и село Понор. На разклона за Белидие завих на дясно към Богьовци и Опицвет. Този път също е много приятен и без трафик. Стигането до Сливница е бързо и приятно, а останалите 20 км до София са ясни…
Като се махне спуканите гуми, карането беше приятно и ви го препоръчвам.