Лятото на 2012 реших да се включа за поредна година в летният лагер на Дълбок дол по проекта „Включи се и ти“, организиран от Outward Bound България и Фондация Калинка. За да отида от София до Дълбок дол, Троян, което е около 200 км с велосипед, си купих първите дисаги от базара Илиенци. И след работа в петък, към 17:00 часа тръгнах. Спонтанно и бързо тръгване, което си имаше цена. Може би 2,30-3 часа след като тръгнах, получих обаждане от лагера, че няма повече места за доброволци. На 30 км. от дома и без крайна точка, просто намерих първата подходяща поляна и нощувах там.
На вторият ден нямах идея къде да отида. Сетих се за интересно място наблизо – Тракийското светилище и пещери в месността Калугерица. Така че, изоставих главният път и по черни пътища и знайни само на местните пътеки пресякох планината отивайки все по-близо до река Тополница.
Като първи опит във велотуринга и многодневното колоездене, както всеки новобранец направих няколко критични грешки. Най-голямата беше неудобната седалка. И преди да свърши ден втори, отчаяно исках да се прибера, заради което избрах най-прекият път към София – през Рида Белица. От Поибрене до село Белица изкачването беше… епохално и стръмно. Което естествено направи нещата още по-лоши. За щастие в края на деня намерих малък параклис, до който направих лагер.
На третият ден почти изправен карах от Вакарел до София. Първото ми вело пътешествие завърши безславно…
