С велосипед из Софийската света гора

Не можеше да не отбележим празника на София, наричайки се София Грин Тур. И затова тази година решихме да организираме вело, а на следващият ден и пешеходен тур за софиянци и гостите на столицата. Велотура бе обявен около месец предварително във Фейсбук и скоро набра над 90 желаещи. Това ни накара да поискаме допълнителен транспорт от Общината. Маршрута бе свързан с празника и бе по един от любимите ми маршрути – от Бухово, през Кремиковци до Нови Искър през едни от най-старите и интересни манастири около София. Между празника на София и Денят на Независимоста се събираха 4 почивни дни и от многото записали се само около 20 потвърдиха.
В деня на тура на автостанция Изток започнаха да идват младежи с хубави маунтин байк колела. Аз също бях оставил моето и бях взел от София Байк един от техните. Маршрута бе предимно по черни пътища и хубавото, здраво колело не бе задължително, но определено помагаше. В 10:00 бяхме на центъра на Бухово и след кратък инструктаж тръгнахме към първата си цел – манастира Св. Архангел Михаил. Не е далеч, но има един специфичен кратък, но стръмен участък където всички бутаха. Като за първи манастир много му се забавихме и дойде най-тегавата за мен част – участъка, който не бях минавал никога. Теорията е едно, но практиката… Залутахме се за щастие веднъж, до сгради от които ни изгониха и даже забраниха да снимаме и след час отново бяхме в Бухово. От тук беше „лесно“ към дторият Буховски манастир – Св. Мария Магдалена. Алекс се обади и каза, че се успал и директно отишъл на Кремиковският манастир… „Чакай ни поне два часа“ – му отвърнах, и той тръгна да ни пресреща. Св. Мария Магдалена е интересен, най-вече с разкопките на огромна базилика от времето на Константин в двора си. Отново кратка почивка за снимки и тъкмо като тръгнахме, Алекс пристигна.


Между Бухово и Сеславци е най-неприятната маркирана част от маршрута. Затова сега избрах да минем по пътя. Карането е кратко и бързо, но започнаха и спуканите гуми. Скоро групата започна да се разделя и в Сеславци, получих първото обаждане с -Загубихме пътя. Намерихме се, но умора започна да се усеща в участниците. А още не бяхме на средата на маршрута. Тъй като аз останах да сменям една гума, пратих Жени и Алекс напред с указанията просто да се следва маркировката. В средата на Сеславци, видях синя маркировка в нашата посока и реших да съкратя и хоп… влязохме в средата на групата под Кремиковският манастир. Оказа се, че пристигнахме с първите следвали същата маркировка, а останалите се разделили както по асфалтовият път, така и по пътека в гората. Хората поели през гората дойдоха броени минути след нас, а част от хората тръгнали по асфалта продължили към следващото село без да се качват до манастира. Почивката тук бе по дълга и гарнирана със скара и бира от будката пред манастира.


В края на почивката петима човека ми съобщиха, че тръгват към София, и плюс другите петима продължили по маршрута без да се качват до манастира, основната ни група намаля до десет човека. Започна часта с безкрайното пукане на гуми. В Локорско още четирима човека се отклониха към Околовръсното със желанието да стигнат до София към 5 часа. И групата намаля до 6 човека, в това число и единствената дама, освен Жени (но Жени бе домакин, а не участник). В Подгумер спряхме за по заслужен сладолед и към 5:30 влязохме р района на Нови Искър и стигнахме манастира Св. Иван Рилски. Основното притеснение (на майтап, естествено), бе че, лесно ни пуснаха в двора на Психиатричната клиника, където е манастира, но как и дали щяха да ни пуснат да си тръгнем. За съжаление, манастира бе затворен за посещение и само гледахме през оградата.

Тръгнахме си безпроблемно и в 18:10 бяхме на жп гарата в Нови Искър. Влака беше след час и затова се примолихме, въпреки забраната на шофьора на автобус 27 да ни свали до града. Човека се смили и скоро си бяхме в междублоковото пространство на Надежда… Въпреки, че карахме 50 км маунтин байк, и отне 8 часа да преминем маршрута, реалното движение бе около 4,30 часа и с малка група не е проблем…

Около София Стара планина