Маунтин байк на Витоша - Златни мостове, Копитото, Боянска църква, Драгалевски манастир

Въпреки, че имаме възможността, не рекламираме и съответно не получаваме много запитвания и заявки за мауйтин байк турове на Витоша в Sofia Green Tour. Но понякога това се случва. Този път беше възрастно семейство от Германия и техният син, женен за българка. Основната ни грижа бе транспортирането на колелата до/в планината, така че, да можем да почнем да караме избягвайки близо час излизане от града. Радо се зае и натовари две колела отзад на колата и две на покрива, събрахме се в старото опелче и тръгнахме към Дендрариума. Идеята ми бе да тръгнем от там към Златните по пътя и след това по алеите. Вече високо в планината, карането бе приятно дори по паважа. Златните мостове впечатляват всеки видял ги за първи път. От тук продължихме по пътя до хижа Момина скала. Гостите ми бяха изненадани, както от приятната поляна, така и от количеството деца играещи на нея. От тук се понесохме по популярната някога пътека (когато бях дете и лифта до Телевизионата кула работеше) Копитото – Момина скала. Пътеката е перфектна за маутин байк и вече не се ползва от туристи толкова, така че карахме бързо и технично, наслаждавайки се на терена. А наградата – гледката към София си е безценна. Тук имахме и първата и единствена спукана гума. Оправих я бързо и отново по паважа се спуснахме до Дендрариума. Трябва да намеря за следващ път пътеката за даунхил към Бояна. Дендрариума – Бояна се спуснахме по пътеката през Белата вода. Прекрасна пътека за разходка, но за велосипед не толкова. Има голямо движение на туристи, и за разлика от други пътеки на Витоша напречните отточни канали са поддържани и дълбоки. Така на всеки няколко десетки метра трябва да скачаш, ако не искаш предната ти гума и ти с нея да пострадаш. Когато излязохме на Беловодски път, тръгнахме по него за да посетим Боянската църква.

Тъй като имахме още време предложих на гостите си да отидем до Драгалевският манастир. Макар и най-популярен маршрут за маутин байк, алеята над последните къщи на Бояна и Драгалевци е трудна за каране. Вече поуморени стигнахме Посетителският център Витоша, а от там ползвахме пътя към Алеко за да стигнем до Драгалевският манастир. От тук се спуснахме към квартала по стръмната и посипана с дребни камъчета пътека. Малко след като стигнахме центъра на квартала започна да вали. Като всеки летен дъжд и този бе кратък, но когато продължихме се вкарахме в безумната река оттичаща се вода покрай тротоара. Предупредих германците да карат или далеч от бордюра или на тротоара, но откъде на европеец ще му хрумне, че някой може да открадне капак на шахта и малко преди Околовръсното едното колело пропадна. За щастие, поради ниската скорост, нямаше пострадали и спукана гума. Оказа се, че в самият град не е валяло и през Южен парк, НДК и бул. Витоша се върнахме до Народният театър…