По време на последното катерена на Лакатник с Алекс, срещнах приятели от Пещерният ми клуб и изненадващо получих покана за вело разходка в района на западната граница.
На сутринта на срещата се събрахме 9 човека и хванахме влака за Земен. От тук карахме по маршрута на Euro Velo 13 – Пътя на желязната завеса. Района е слабо населен и маршрута за няколко километра следва Сръбската граница на метри. Табели много-много няма или са неясни. Задължително носете документи за самоличност. Понеже всички искахме да посетим китните (най-вече с имената си) села Горно и Долно Уйно, малко след Горни Коритен напуснахме „асфалтираният“ път и по черен стигнахме до началото на Горно Уйно.
Когато се приближихме до Кюстендил, аз се разделих с групата и тръгнах към водопада Полска Скакавица, където имаше мои приятели на лагер. За съжаление се обърках по картата и вместо по лесният път към Злогош да набера височина и да се пусна към водопада, аз тръгнах към Раждавица, след което последва дълго бутане към село Полска Скакавица. На следващият ден през Раждавица и Шипочано излязох на главният път E871 Кюстендил – Перник – София и изкачих по него Конявска планина. Естествено на най-стръмният и натоварен участък, започна и да вали, но поне беше кратко. Последва приятно спускане и равно до Радомир, където хванах влака за София.
