EVKM 2018 / Лозенград – Странджа – Велека
Ден 8 – 88 км. / Одрин – Лозенград Сутринта малко след 6:30 Хакан, моя Couchsurfing хост в Одрин се прибра от работа. Сбогувахме се и поех на път. Вместо по централният пък към Киркларели, поех на север и излязох над града. Когато спях до една бензиностанция на едно кръстовище
EVKM 2018 / Ивайловград и Одрин / Ден 6-7 – 63 км.
Над Белополяне се оказа, че съм спал до защитена местност с орхидеи.. Нямаше за къде да бързам, имах 20-25 км до Ивайловград, където щях да пренощувам и почина, а на следващия ден да пристигна в Одрин. Затова, въпреки че станах рано, тръгнах едва към 9:30 след дълга фото сесия. По
EVKM 2018 / По пътя на Желязната завеса – EuroVelo 13 Юг
Ден 1 – 62 км. / Чатъма – Тешел Отдавна исках да покарам повече по Пътя на желязната завеса в Родопите. След Лагера С дъх на смола тази възможност се отдаде. Така или иначе бях на Беглика с колелото и дисагите. Наспах се добре след като лагера свърши, но не
Shimano Nexus 7 – впечатления и подобрения за велотуринг
Въпреки, че купих новият велосипед с идеята да надградя старият маунтинбайк, за все повече многодневни излизания, факта, че е с Shimano Nexus 7 и проектиран за градски велосипед се оказа не малък проблем. Бях влюбен в рамката, дизайна, но както усетих на Велородопи 2016 – ходенето и връщането от Чатъма,
След изгрева над Власинско езеро, накъде
Събудих се в 8 без малко с усещането, че съм се успал. Отворих входа на палатката и видях как слънцето изгрява над Власинско езеро. Явно не бях се успал. Докато пиех кафе и закусвах, се замислих за днешният ден и накъде да поема. Първоначално тръгвайки към Сърбия идеята беше влизам
Цървена ябулка, Църна Трава… Или как стигнах Власинско езеро
Наистина бе студена нощ. Постояно се завивах с якета и полари върху спалният чувал. Сънувах, как това му е последно излизане на старата дружка. Голям е, заема място, но стане ли около нулата без поларено одеало в него, никаква работа не върши. Все пак поспах до 7-7:30, но когато отворих
Погановски манастир, Ждрелото на Ерма и Трънската железница
Откакто изходих манастирите по река Нишава, най-известният манастир от другата страна на границата, не ми даваше мира. А именно Погановският. И четейки за него, виждах, че той е само едно зрънце от многото неща, които си заслужаваха в тази част на Сърбия. Като например да видя що за път е
От Марица по Искър
Докато бях на Беглика, всяка сутрин пусках снимка на прекрасните утрини на Чатъма. Днес се събудих с идеята да изненадам всички знаещи, че съм в Родопите със снимка на Рила. Излязох от палатката, но Рила я нямаше. Тежки облаци скриваха не само високите ѝ върхове, но и цялата планина. Събрах
5х8… и ето ти 100 км.
Днес се събудих с усещането за “третият ден”. Третият ден от пътуването, който е най-странен, труден или вдъхновяващ. Зависи в коя част на деня си. Макар че, бях тръгнал вчера от Беглика, с колелото из Родопите (ВелоРодопи 2016) това ми беше трети ден на път. И очаквах днес интересни неща
А Сърница изглежда измамно близко
Лагерът свърши. А с децата си тръгнаха и част от другите инструктори. Можех да се отпусна, но тишината и спокойствието си бяха отишли от Чатъма. За уикенда и предстоящият Беглика фест мястото бе пълно с народ. Използвах съботният следобед да поработя над колелото и да постегна някой и друг болт
Стар баир, ново колело
Отново се зададе седмица на Чатъма с лагер “С дъх на смола”. Този път нямаше с кой да пътувам и трябваше да се придвижа до там сам. Проверих автобусите, и до Девин (т.е. до стената на яз. Голям Беглик) се оказаха три пъти седмично – в понеделник, сряда и петък
По река Малък Искър. Отново, ама не съвсем…
Сутринта все още валеше. Събудих се в 7:30, но до 9:00 все още чаках поне малко да намалее. Пак си направих спагети и нали съм умно и хитро куче, си ги увкосих със захарта, която постоянно нося и събирам от кафета като водач за туристите ми. Полезно е да си