Отново чудесно наспани. Въпреки Великденските празненства в съседното бунгало. Започнаха малко след полунощ да припяват и в 8-9 сутринта все още добре пееха. Малко преди да тръгнем, някак музиката се смени на балади и купона умря с настроението и лирическият герой… Разбрахме се да пием кафе в Панагюрище на 14 км от нас. Толкова бяхме бързи, че отне 20 мин. и едно спиране за обличане на якета и слагане на ръкавици.
В града спряхме до паметника на Райна Княгиня и докато аз снимах и гледах колелата, другите минаха през близката църква, а след това се изсипахме на централният площад при всички останали хора и седнахме да пием по кафе.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-s_D46e3W7VA/Vycn-reVdUI/AAAAAAAAfRU/TFyEAzuYWaY21tlUM-MAo_reQ6ZtLER_QCHM/s144-o/DSC03217.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032163166778690″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03217.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-3rZPN4cV8Wk/Vycn-vMDlHI/AAAAAAAAfRU/0lbtorXYV8MZeFMJtYgnXFeHDJRaPKpVQCHM/s144-o/DSC03221.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032164163851378″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03221.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-eDlBCaP5LwI/Vycn-uH8hFI/AAAAAAAAfRU/tTKPJXD5GiAhBRdgfje-sVq85qW77J_1ACHM/s144-o/DSC03222.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032163878175826″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03222.JPG” image_size=”3264×2448″ ]
Въпреки, че бяхме спокойни и не бързахме, имахме още 40 км до крайната си спирка Пазарджик. Исках да се махнем от Път 37 след Бъта и Попинци, но когато стигнахме разклона към селата Свобода и Цар Асен, останалите бе бяха въодошевени от идеята за още 8-10 км към всичко досега. Така че, продължихме по главният път, въпреки трафика. В Гелеменово спряхме за сладолед/бира и да видим кога има влак за София. Вече минаваше 15:00, а следващ влак имаше в 15:55. Да бързаме, да го хванем в последният момент и да претупаме края на тези три забавни дни. Не беше опция. Затова се примирихме с три часовото пътуване с пътническият влак от 18:00. Разбрахме, че можем да хапнем вкусно в заведение в центъра наречено Рони на ул. Цар Самуил.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-ARmYQkSIsKU/Vycn-gC-VlI/AAAAAAAAfRU/3hgcck7PgMAw8hMG1owP466V1rvmYVSxgCHM/s144-o/DSC03225.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032160099227218″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03225.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-DMw_Vjy9ETY/Vycn-vrKf8I/AAAAAAAAfRU/14x_SA0vhGcg6eNcZP498eQNJXQfBvXVwCHM/s144-o/DSC03224.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032164294328258″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03224.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-S-rKjlcPagk/VydEYEQxP-I/AAAAAAAAfew/TxpoftIguC0ZHoozOIa2YjNvlL4-tGP_gCHM/s144-o/20160501_154408.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280063385643073506″ caption=”” type=”image” alt=”20160501_154408.jpg” image_size=”2592×1944″ ]
След магистралата, пътя стана по-добър и влязохме в града. В пешеходната част влязохме при колоната и малко след това спряхме да видим, как да намерим заведението. Попитахме група хора, как да стигнем до улица Цар Самуил и всеки посочи в различна посока, че и започнаха да спорят. “Просто търсим Рони” – уточнихме ние и всички пръсти се насочиха в една посока. Открихме го, оказа се че било на стотина метра от нас, в сградата на театъра. Седнахме, хапнахме, разговаряхме с възрастен господин видял натоварените ни колела за маршрути наоколо и по морето.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-9zDoGorBBkc/VycvpcXzEqI/AAAAAAAAfTo/xLYDl4FuW0sssqTugPRL8wjYIKjg8Nz2gCHM/s144-o/20160501_161558.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040594428596898″ caption=”” type=”image” alt=”20160501_161558.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w750″ ]
Настроението бе приповдигнато и това направи впечатление на младата сервитьорка, която завърза разговор с нас.
-Искам и аз да пътувам – сподели тя, някак в бъдеще неопределено…
-Тръгвай, без да отлагаш, иначе само с искането ще си остане – посъветвахме ние.-Следващият път съм с вас – обеща тя. Така се запознахме с Вени от Рони, а малко по-късно вече се въоръжавахме с билети и хвърляхме боб дали пак ще пътуваме прави с велосипеди на главите. Имаше място и за нас и за колелата, плюс още три велосипеда качили се на Септември и куче от Момин проход. Отворихме си биричката за из път и се отпуснахме на седалките.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-oKQPA_C7Q88/VycvpSAJ6BI/AAAAAAAAfTo/pho_G8h2vZ8mDV5JtxwWP-aOlwF85xCwQCHM/s144-o/20160501_183833.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040591645075474″ caption=”” type=”image” alt=”20160501_183833.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w750″]
/използваните снимки освен мои са и от телефона на Деница/