Невероятно удоволствие е да спиш на тихо, удобно и приятно място. Събудих се към 8:30, момичетата вече бяха станали, но преди да “разузная” реших да не будя Алекс. Все пак се оказа, че всички сме станали през 5-10 минутен интервал и Алекс също слезе малко след мен. Ели бе станала в ранни зори и вече приключваше със боядисването на яйцата. Плана да се събудя с чаша кафе и да подбера другите да тръгнем по-рано от вчерашният ден обаче се провали. Във фурната се печеше кекс, а на плота се заточваха кори за баница. Не можеше и не искахме да сме лоши гости, а и веднъж подушили кекса, нямаше как да помръднем преди да сме го опитали. Така, след обилна закуска, дълго и сърдечно изпращане поехме от град Етрополе към 11:00.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-M7GWoc-ExNM/Vycn-hkmc1I/AAAAAAAAfRo/JUGV86qtNW81CsPhr7W-mxoxAfFOsMkMgCHM/s144-o/DSC03179.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032160508703570″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03179.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/–G6N4T_EodM/VydCoJJvLvI/AAAAAAAAfd8/iUWNaVvqKI0T_mEyNaulaGYkAdIvCIJkwCHM/s144-o/20160430_111157.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280061462810406642″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_111157.jpg” image_size=”5312×2988″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-NZ3qPHN96WM/Vycn-uQGFAI/AAAAAAAAfRo/EYKRT1uFHVg62o1yvjX_USYOGx17GY4AACHM/s144-o/DSC03180.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032163912356866″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03180.JPG” image_size=”3264×2448″ ]
Пътя Етрополе – Елаците се оказа приятен, без натоварващ наклон и трафик. За около час и половина стигнахме разклона за мината. След това пътя стана доста по разбит, но все още асфалтов. Лека, по-лека започнахме да влизаме в облаците обвили билото на Стара планина. След още около час вече по доста осезаем байр стигнахме и разклона за Старажата и Кокалско. Гледахме пътната карта, гледахме и GPS-ите и решихме, че два-три завоя и сме на прохода. Две кучета изникнаха от мъглата и след два кремвиша, решиха да ни съпроводят докъдето трябва/могат. Докъдето се оказа разклона на пътеката за Мургана, където стар очукан бус се пълнеше със съчки от млад мъж, докато жена му зъзнеше вътре. Пътя постепенно стана повече черен, отколкото асфалтов, автомобили преминаваха по един през 15-25 минути и в двете посоки. Стигнахме до входа на “тунела” “под върха”, които по-късно разбрахме бил пълен с вода, без асфалт и “спестява” последният 1,5 км преди хижа Кашана. Странно, но така и не видяхме къде излиза от страната на Златица. След 3:30 часа бавно и славно катерене с колелата стигнахме връхната точка на прохода и видяхме червената маркировка на Е-3 Ком – Емине и покрива на хижа Кашана. От Етрополе – 550 мнв се изкачихме до 1380…
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-wnc_picY0Ac/Vycn-gT059I/AAAAAAAAfRg/Xs7rAKWV0ksG5QWdzA8a4x1gX4mRGHYCgCHM/s144-o/DSC03186.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032160169912274″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03186.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-tClC7E2c0H0/VydCzgsI-TI/AAAAAAAAfeQ/vYYmcqOQoRwWa62KVeaFhMBqB1x35WyxwCHM/s144-o/20160430_120514.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280061658107279666″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_120514.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-VWHLyy8qL6A/Vycn-o5uTDI/AAAAAAAAfRg/-zSSwuQP9dI2sKOHOuJNy7ULMUW7XTEBQCHM/s144-o/DSC03185.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032162476346418″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03185.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-GzTK7uUtjjg/VydDETOXM8I/AAAAAAAAfeQ/caE-GAedSvwStVNvW3SK81Uz2tFUrfaQACHM/s144-o/20160430_141233.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280061946550498242″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_141233.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-k0bbDFVVX-Y/Vycn-gXSR7I/AAAAAAAAfRg/NO6NvmlZe5gASMlfamtqqcntM4bNeLucACHM/s144-o/DSC03192.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032160184420274″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03192.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-XmsP7d6a9vc/VydC8oZxT7I/AAAAAAAAfeQ/7ALj97OWVnIHkaaRb8fi5HyzVopKku94QCHM/s144-o/20160430_124319.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280061814796537778″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_124319.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-X0WzvBg7Aww/Vycn-nmiDMI/AAAAAAAAfRg/jcRlJaaAoGAF7mDB_eFH3Um3kYCdMJj5ACHM/s144-o/DSC03189.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032162127416514″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03189.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-DAuhbcWjQMg/VydC6WmPlnI/AAAAAAAAfeQ/6YkIvGCVvcMX8kWtRhfN0VCs4_0Kx-dGACHM/s144-o/20160430_122548.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280061775657277042″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_122548.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-UWmw4OSj3H4/Vycn-vZgBxI/AAAAAAAAfRg/9_zCY6z7T9U8cD7lZjWIjljl_xPnAoReACHM/s144-o/DSC03193.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032164220241682″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03193.JPG” image_size=”3264×2448″ ]
Последва стръмно, безумно приятно спускане при което между 10 и 15 км изминахме за малко повече от половин час. Седнахме в Златица за по кафе, че бе към 14:00, но Ева поръча супичка, после и Дени и накрая с Алекс видяхме, че без шкембе няма да мине. Подкрепихме се добре, тъй като сега трябваше да навлезем в Средна гора и да стигнем поне до Панагюрски колонии на южният склон на планината.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-5x09AidlMCQ/VycvpaB30xI/AAAAAAAAfTo/rjvVEPDTAXE5EqyehADtfq-OLF6PcIRcACHM/s144-o/20160430_145131.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040593799762706″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_145131.jpg” image_size=”5312×2988″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-4x9RvHBXI6o/Vycn-gTXMnI/AAAAAAAAfRg/SlmJdDAHM-4PVEUFIz4Y-FHGL_9CsNDsgCHM/s144-o/DSC03199.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032160167965298″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03199.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-C0UNMsauj-M/Vycvpcel0hI/AAAAAAAAfTo/_t17buAyPgAIqNIa8Hr8_Mgo1rbgWE3zACHM/s144-o/20160430_154026.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040594457088530″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_154026.jpg” image_size=”5312×2988″ ]
Пътя след Златица е приятен, леко спускащ се към река Тополница и бързо се отмятат километър след километър. Бързо стигнахме до Старият Кемер. След него пътя постепенно започна да се изкачва… безкрайно… Всъщност са не повече от 10 км с около 400 м разлика във височината, но силите ни бяха останали на билото на Стара планина. Все пак достигнахме до чутовният бивш рудник Медет, дъното на който сега е убиствено синьо езеро.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-_Qren61hLpA/VycvpSSWjFI/AAAAAAAAfTo/h5LTKqiDVH45YG3qcnnozHvCtNz-RLsCgCHM/s144-o/20160430_191210.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040591721401426″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_191210.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-qBEdqnkoT0s/VycvpbNgnLI/AAAAAAAAfTo/gijp9K_1ycw0yuOrtA-10r2S1MW3abLTgCHM/s144-o/20160430_184332.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040594117008562″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_184332.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-bwvTYPqnRC4/Vycn-lAqLwI/AAAAAAAAfRU/a1hIhiZvXG0AXCY_iRij3efVhZkpoKa_ACHM/s144-o/DSC03210.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032161431695106″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03210.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-rOj2Pbt0QSA/Vycn-kiMK5I/AAAAAAAAfRU/tWty0KdIx7UYHSLQtOQrNod7gC1mu6xIQCHM/s144-o/DSC03207.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032161303899026″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03207.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-H2mEP5EsWCI/Vycn-nhkHqI/AAAAAAAAfRU/wDXoHdmp-WMSSOoOUA9lFBeRqjYvSn_BgCHM/s144-o/DSC03205.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032162106580642″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03205.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-mS7a4PxuqIw/Vycn-jv8syI/AAAAAAAAfRg/nk-SF20zCfYefqOaOO8SYiERhxHDxQLcACHM/s144-o/DSC03201.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032161093169954″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03201.JPG” image_size=”3264×2448″ ]
След като подминахме отбивката за Медет, следват два дълбоки завоя и изкачването свършва. И почти веднага се влиза в Панагюрски колонии. Идвал съм тук с Outward Bound да правим лагери за деца и бях останал с впечатлението, че има вили, почивни станции и хотели. Оказа се, че има един хотел – пълен заради Великденските празници и Честванията на 140 години от Априлското въстание в Панагюрище. Спряхме пред кафенето Бени и поразпитахме, и човека там ни свърза с негов приятел, който дава бунгало на сезонни работници. Дени имаше къде да спи, ние опънахме палатки на поляната зад бунгалото и се събрахме на вечеря в кухнята… Ден 2 приключваше на супа с телешко и амаранд.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-eG73qNFGes4/VydEHSsBxII/AAAAAAAAfek/xmHiGLGk4l4Md_bmVjnh2HSInYhQ8FSkACHM/s144-o/20160430_195143.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280063097457722498″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_195143.jpg” image_size=”2592×1944″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-FdP3Sh1czhE/VycvpVvas_I/AAAAAAAAfTo/YhxtrABWfx0zXQtVd0QY_kEdQcZXGIZDwCHM/s144-o/20160430_195622.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040592648614898″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_195622.jpg” image_size=”5312×2988″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-2FF-DyrncWw/VycvpW4gk9I/AAAAAAAAfTo/_eFQkoImZJElkZ1l9bQc2KbgsR2fwzCowCHM/s144-o/20160430_195619.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280040592955184082″ caption=”” type=”image” alt=”20160430_195619.jpg” image_size=”5312×2988″ ]