OCStoyanov
  • Работа
    • Проекти
      • Въжени мостове в БГ
      • Римски пътища
      • България 19-20 век
      • Схема ГМТ София
      • Излетник
      • Пещерни райони
    • Полезни карти
      • Sofia City Escape
      • Туристическа карта
      • Водопади България
      • Велотуринг схема
      • Къмпинг и бивак
      • Магазини за екипировка
    • ГИС и визуализации
      • Карти на света
      • Туристически карти
      • Интересни карти
      • Иконографики
      • Разна статистика
      • GIS
    • Свали
      • Онлайн икони за карти
      • Занимателно за деца
      • Интересни и полезни карти
      • ГИС файлове
      • PDF и електронни книги
      • Щанци
  • Фотография
    • Галерии
      • Макро
      • Пейзажи
      • Пещери
      • Попътно
      • Природа
      • Репортажно
    • Фоторазкази
      • МАГИЧЕСКАТА СВЕТЛИНА
      • Trashscape Project
      • Светлина и Култ
      • Беглика и Чатъма
      • Крит
    • И още
      • Kарти и пъзели за децата
      • Да си „хванем“ бръмбар
      • Преводи на анимация
  • Навън…
    • Приключения
      • #ExploreCrete
      • Боянската (еко) пътека
      • ВелоРодопи
      • EVKM
      • Манастирите по река Нишава
      • ПредБалканско
    • Активности
      • Велотуринг и колоездене
      • Катерене
      • Спелеология
      • Зимни активности
      • Каяци и Рафтинг
      • Детски лагери и Тимбилдинг
    • Хайк & маршрути
      • Тематични маршрути
      • Много дневни маршрути
      • Маркирани и излетни маршрути
      • Екопътеки
      • За почивка
    • Welcome to Sofia
      • Добра идея!
      • Sofia City Escape
      • Около София
      • Велосипеден маршрутизатор София
  • Полезно
    • Съвети
    • Екипировка и храна
    • Първа помощ в планината
    • Survivor и bushcraft
    • Ориентиране
    • Хубаво да знаеш
  • Блог
Велотуринг и колоездене

От Марица по Искър

От Марица по Искър
Велотуринг и колоездене

Докато бях на Беглика, всяка сутрин пусках снимка на прекрасните утрини на Чатъма. Днес се събудих с идеята да изненадам всички знаещи, че съм в Родопите със снимка на Рила. Излязох от палатката, но Рила я нямаше. Тежки облаци скриваха не само високите ѝ върхове, но и цялата планина. Събрах си багажа, че по околните ниви започваха да прииждат стопаните им нарамили мотики.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-QvvC6CL9rqo/V71wb3IGQzI/AAAAAAAAiQY/lW-hRk0lPAgmCLv938QjDoGM9NN6GaCdwCHM/s144-o/DSC03858.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6322328101853732929?locked=true#6322333075854738226″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03858.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_img_align=“center“ peg_single_image_size=“w750″ ]

Бързо влязох в Марица, а малко след това и в Радуил. Имах спомен, че има и друг път към Самоков, но предпочетох да карам по „главният“ път, а и табели липсваха. В Радуил бях в 9:20 и спрях за кафе. Седнах острани на кафенето на бурдюра, а възрастен господин минавайки покрай мен, намигна приятелски – „Събираме сили за байра?“. Наистина предстоеше изкачване към Боровец. Малко по-късо от Юндолското и не толкова стръмно. Започна с леко и приятно изкачване, като малко по-малко наклона се увеличаваше. Най-полезното обаче в центъра на селото бе разписанието на автобусите и интересната карта на тази част на Рила.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-kFgltUJ6UFw/V71wb5G9zFI/AAAAAAAAiQY/mlhuLW5xgSYcEsPqNJXrPU1Yy5rAr18pACHM/s144-o/DSC03861.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6322328101853732929?locked=true#6322333076386860114″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03861.JPG“ image_size=“2448×3264″ peg_single_image_size=“w350″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-vC0I0as9KZI/V71wb0O6aCI/AAAAAAAAiQY/1jgaKJp5sFwll3NvXFAQduKkap07a0CdwCHM/s144-o/DSC03860.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6322328101853732929?locked=true#6322333075078015010″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03860.JPG“ image_size=“2448×3264″ peg_single_image_size=“w350″ ]

Напускайки Община Долна баня, пътя стана по-лош, като и свлачище прекъсва едната лента и то на завой. Естествено на това място се засили и трафика. Както нямаше коли, и изведнъж една след друга… Колкото и да не беше стръмно или трудно, все пак ми отне 2 часа да стигна най-високата точка по пътя – разклона за хижа Шумнатица, а от него до Боровец са не повече от 5 мин.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-oWedRpYij2g/V71wpZy_6iI/AAAAAAAAiQY/5mkjYtebb3MYXb3XwAy_cnBT7HL9A1TkgCHM/s144-o/DSC03863.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6322328101853732929?locked=true#6322333308499782178″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03863.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w350″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-T_n3bVMuL2o/V71wpcxl4KI/AAAAAAAAiQY/uQ9qXhi2SVI0SiSwmq–dxfOeTbcEtT2QCHM/s144-o/DSC03864.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6322328101853732929?locked=true#6322333309299187874″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03864.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w350″ ]
Всъщност табелата е сравнително далеч от т. нар. център на курорта, а пътя с много разхождащи се хора. Но го казвам като нещо хубаво и карането из Боровец създава приятно чувство. От тук пътя го знаех. Лудо спускане към Самоков, газ по равното да изкача Язовирната стена и после пак спускане към София. И наистина до Самоков слязох за половин час. Минах през града транзит, а на объркващите кръстовища около центъра си помагах с ръце да обясня как точно искам да завия и накъде съм тръгнал. След Самоков пътя е хубав, но не много широк, а факта, че е прав и равен, кара шофьорите да вдигат висока скорост. Покрай язовира не харесвам факта, че гледки към водата няма много. Натисках на педалите, а пътя изглеждаше, че се спуска. Завой след завой и към 14:30 бях на стената. Седнах на една пейка и хапнах, зяпайки отегчените полицаи на бариерата. Трябваше да спра на Щъркелово гнездо и да се насладя на язовира.
Час след обяда вече бях на Урвич, а след това бързо минах и през Кокаляне и Панчарево. Вече се усещаше, че карам софийско градско. Хубаво е на Панчаревското езеро, ама пътя покрай язовира за колело – ад. А уж зона за рекреация. Явно за районният кмет лежането на тревата покрай водата и яденето на кюфтета и кебабчета е представата за почивка. Насладата от карането през деня започна да спада и замества от досадата от конфронтацията със шофьорите. Излязох на Цариградско шосе от Горубляне в 17:00 и до 20:00 пресичах София към дома.
Таз годишните ВелоРодопи бяха спонтанни и кратки. Но за 4 дни минах 340 км, но и качих 6000 метра. Така че, останах и доволен и уморен.

Powered by Wikiloc

Около София По река Искър река Искър

Previous article5х8... и ето ти 100 км.Next article Най-странното нещо, което открихме снимайки филма - нови петроглифи

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

The English version of the site is temporarily disabled until a convenient and workable solution and layout of the articles is found.

Анкета за интереса към географска и туристическа литература

Последно публикувано

Карта на пътят на Ботевата чета10/05/2025
Heatmap карта на ПТП през 2024 в България по общини26/04/2025
Ще върне ли въвеждането на религията в училище „Сбогом“ в речника ни?17/04/2025

Интерактивни карти

  • България в началото на 20 век
  • Излез от София
  • Водопадите в България
  • Карст и пещери

Популярни статии

Римски градове, пътни станции и пътища в България7 comments
10 маршрута за цялото семейство на Витоша4 comments
10 неща, които си заслужават да се видят в София3 comments
10 запазени антични града в България3 comments
Визуализация на кварталите в София3 comments

Проекти в прогрес

Висящи (въжени) мостове в България
20-те най-голями бръмбари срещани в България
Излетник Лозенска планина
МАГИЧЕСКАТА СВЕТЛИНА
Ако информацията е била полезна – почерпете бира
  • Анимационни филми и рецензии
  • Реклама тук
  • Пишете ми
  • За мен
Maps, Photography and Adventure 2019 © Stoyanov
Условия за ползване на файловете