Спах много. И спах добре. Но първото нещо което видях, когато се събудих, бе кърлеж на китката. И докато кафето се правеше, аз въртях кърлежа за да го извадя. От това което знам за ваденето им, посоката и дори самото въртене са без значение. Въртях го, защото нямам нокти и защото трябва да бъде извлечен, но не и изтръгнат. Затова и всяко движение бе леко спираловидно. А за това, че се бъзика с мен, изгоря в спиртният котлон. И докато пиех кафето, направих бърз преглед за други неканени гости по моето тяло. Тръгнах едва към 10:00. 24 май, празничен ден. Бях към 11:00 в Садовец и пристигнах тъкмо в края на раздаването на бележници на първокласниците и приключване на празничната програма. Целият център бе пълен с хора в празнично настроение, знамена и тичащи наоколо деца. Ей на такива места по време на празници като този, трябва да бъдат т.нар. “националисти”. За да видят, че да обичаш родината, нейната история и култура, не трябва да си от даден етнос…
Път 305 следва река Вит на растояние и върви право и гладко на юг. Около Ъглен черни облаци се зададоха от юг и облякох якето, но фалшива тревога, разминахме се. Едно след друго подминах и Дерманци и Торос и след красив пролом излязох на пътя София – Търново в местноста Боаза.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-cmyz4QmXpeE/V0flMA1aAtI/AAAAAAAAgXI/EhJ2m8ekAb86kTbmbtTYZPs7JyACaI-KACHM/s144-o/DSC03286.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247399191380690″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03286.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w750″ ]
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-K4Iv7tSG4l8/V0flMKLBrAI/AAAAAAAAgXI/J7uWBn_vhnYfYfhylfu0puUtbQ84TPYIQCHM/s144-o/DSC03289.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247401697979394″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03289.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w370″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-Y9FHGEv0yWA/V0flMHuXOaI/AAAAAAAAgXI/aD-VqVHE-cgyth4ujDnHKRu-C1PEkqRtACHM/s144-o/DSC03287.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247401040886178″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03287.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w370″ ]
Тук пътя пресича реката и започва да я следи от по-близо. Минах през Асен и заредих вода от чешма скрита в заслон и пазена от двама дядовци, чакащи да докарат хляб в местният магазин. Бързо след Асен се стига и до самото Гложене и пътя за Тетевен. Но отново спирах да обличам и събличам дрехите за дъжд. Този път не спирах да снимам Гложенският манастир, който от селото е величествена глаедка. Когато накрая пристигнах в началото на Тетевен – т.нар. кв. Полатен. Вече беше 16:30, а не бях спирал за обяд и се кротнах под спирката на колелото на градският автобус. Макар и късен, обяда беше обилен и чак след около час продължих. След като миналият път от Тетевен към Етрополе минах през Черни Вит и Ямна, сега исках да видя какъв е пътя през Голям Извор. Разклона е на 200-300 м от първите къщи и въобще не е разклон или отбивка, а просто улица вдясно между две къщи с невзрачна табела и то само на български. Минава се по мост и пак вдясно след което започва бавният и постепенен наклон. След 2-3 км комбиниран бутинг, започнах с позитивната агитация – До Голям Извор са 9 км, минах 3, поне 3 ще са надолу, остават още 3… До Голям Извор са 9 км, минах 3 и 500, поне 3 ще са надолу, остават още 2 и 500… До Голям Извор са 9 км, минах поне 3 и 700, ако надолу са поне 3 и 500, значи остават по-малко от 2 км. Така неусетно стигнах до чешма. Трябваше да си напълня вода, оставих колелото и на метри от чешмата спрях поразен. Защото тя беше просто чучур от ствола на голям, зелен бук. Обиколих с почуда, но освен чучура, друга тръба нямаше. А водата бе с превъзходен вкус.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-QqTxVpV3Wrg/V0flXEu_5SI/AAAAAAAAgXI/kaUv4clVxf42YBRK5OZ2zvXwZbWaaYc-ACHM/s144-o/DSC03293.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247589216806178″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03293.JPG” image_size=”2448×3264″ peg_single_image_size=”w750″ ]
От тук наклона беше приемлив за каране на ниска скорост, но все пак по някое време отново спрях, хем да почина, хем да снимам скалите над Тетевен. Продължих и естествено се оказа, че отново бях спрял на 50 метра преди връхната точка на пътя. Снимах скалите отново от красивата панорама и започнах приятно и увлекателно спускане. До селото е кратко, а през селото безкрайно. Над 15 минути с висока скорост и все не стигах табелата за край на населеното място. Определено бих препоръчал на всеки каращ в района да мине по този път. Невероятен кеф е.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-b16eTlPcK3c/V0flXB-Kc6I/AAAAAAAAgXI/THnciXOi4rgkglODBImCwV3Mq9aFpaiyACHM/s144-o/DSC03294.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247588475106210″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03294.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w750″ ]
Вече бе към 19:00 и започнах да се замислям къде ще къмпингирам. Но отново само житни полета от двете страни на пътя до Джурово. Карах по главният стар път от Витиня и явно целият път от Ябланица до София, като махнем онзи гаден пасаж между Правец и Ботевград ще е прекрасен за каране. И хоп изведнъж се оказах в началото на Път 37. Нямаше смисъл да карам към Етрополе, но виж, исках този път да мина през Видраре и по Малък Искър до Своде, а от там към Боженица и може би Липница. Малко след като излязох от Джурово започна дъжд с лека градушка. Завъртях под магистралата и малко след нея се мушнах в първият черен път. Изкара ме на ниви с гледка към магистралата. Беше сравнително високо и открито, наоколо гърмеше и святкаше, затова “хвърлих” колелото в близките храсти, опънах на бързо палатката и се сврях под нея. Затворих се и пуснах котлона да си направя спагети. Спагети с лютеница изглеждат много добре, но на вкус са далеч от идеята за вкусна храна. От разсеяност или умора докато наливах спирт, изпуснах туко-що направената цигара в спирта. Интересно ми стана и я запалих. Все едно беше свещ. Дъждът нямаше да спре цяла нощ, гръмотевиците бяха все така мощни и близки. Оставих новата, не рентабилна свещ да гори в предверието и се отпуснах да заспивам заслушан в тропота по палатката.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-_rp6YftaqG8/V0flnRo5OwI/AAAAAAAAgXI/OunceDMLQTc3pAacTbjVG4kebrQaxA6AgCHM/s144-o/DSC03299.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247867558771458″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03299.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-QJCO52EEEk4/V0flXEZc5SI/AAAAAAAAgXI/qjI0ZH9zHqQ15QUgUyaXJ6nOey6LR5ohgCHM/s144-o/DSC03298.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247589126432034″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03298.JPG” image_size=”3264×2448″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-niCM47cGHAM/V0flXCDbt6I/AAAAAAAAgXI/0yc2xRJCPw02oL7rUesdFnHI2Vt7Ani9QCHM/s144-o/DSC03296.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247588497209250″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03296.JPG” image_size=”3264×2448″ ]