Отдавна се мерех в пътя покрай река Малък Искър от Роман до Етрополе, както и в Път 37 от Дружево до Пазарджик и накрая определих дата и направих събитие от името на Велотуринг БГ да видим има ли други ентусиасти. Събрахме се 4-ма приятели, карали и преди за по няколко дни.
Под часовника на Централна гара срещата се състоя по план в 7:30, но от дума на дума и от кафе на кафе купихме билети и се качихме на влака в 8 без 5… А хора имаше и четри колела трябваше да разпределим в две места при вратите. Принципа “Царя дава – Пъдаря не дава” в пълна сила важи за БДЖ. В описанието на влака бяха разрешени велосипеди, жената на касата издаде билети, но началник влака само дето не ни обвини в масонство, илюминатство и престъпления срещу човечеството заради факта, че пътуваме с велосипеди. Не мърсотията и натрупаната прах навсякъде из вагоните, а гумите на нашите велосипеди бяха причина неговите 40 годишни панталони с ръб да са изцапани. Както обяви самият той – “Добре, че имам перална машина в къщи”. Слава богу – допълнихме ние…
Влакът в 8:00 е удобен, защото само за час и половина стигнахме Роман. Бързо се разтоварихме и след кратко разтъпкване на твърда земя, потеглихме. Да пресечеш град Роман с неговите павирани улици бе забава за всички, независимо с какви дисаги бяхме. Без да спираме по магазини, излязохме от града и спряхме за кафе чак на Хубавене. Мълвата за група колоездачи вървеше пред нас и едва влезли в магазина ни посрещнаха с въпроса – Вие ли сте тези с колелата… 🙂 Ние сме. Предупредиха ни, че част от пътя е неасфалтиран, но този участък всъщност се оказа един от най-приятните.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-exQSKWvK2Io/VydAzJgmKwI/AAAAAAAAfbA/Qm6muXNtoYITb4lQeHaHOWQmMuHPlLHAQCHM/s144-o/20160429_084430.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280059452861590274″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_084430.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-R7Kf-k9bCSc/VydAzMbdr_I/AAAAAAAAfbA/0XdeqVTE0RAs_Am01LejfjKZ3ypGcL3ywCHM/s144-o/20160429_095350.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280059453645369330″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_095350.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-YKYpG9yRPyI/VydBJ-M8WmI/AAAAAAAAfbY/_gUM3c2nRHISGY8SmigzdxSvT7PnXpP6wCHM/s144-o/20160429_115037.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280059844963359330″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_115037.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-QxyeTEm1lb4/Vycn-v8PmsI/AAAAAAAAfQ8/RA2cuES0E9Etox-2KkntC8er9TV8OrIxQCHM/s144-o/DSC03149.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032164365966018″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03149.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-BuwgVIY1P2U/Vycn-vsoW7I/AAAAAAAAfQc/7MgA6UJime0B7IFn6yIeJDHQUEevRv16wCHM/s144-o/DSC03147.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032164300479410″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03147.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-RG0nD3fH1uM/Vycn-pWZuuI/AAAAAAAAfQc/5UtnL19fQ5cKlrTZ1ynTZbgknSmTn4f_wCHM/s144-o/DSC03146.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032162596633314″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03146.JPG” image_size=”3264×2448″ peg_single_image_size=”w250″ ]
Пътя с макадам започва от края на село Караш, минава през село Средни рът и свършва в началото на махала на село Своде, е невероятно живописен и не толкова лош и разбит колкото местните шофьори ни казаха. Определено препоръчвам да се види. Своде е хубаво село с интересна църква, а малко преди него видях мост с табела “Боженица” – определено интересен път, който да се види. А между Своде и Калугерово е интересният Чекотински манастир. Двора и прородата около манастира е интересно, но огромната жилищна сграда, която посреща ярко контрастира с малката църква… В Калугерово трябваше да продължим по река Малък Искър към Видраре, но колкото и бавно да карахме не видяхме и една табела и скоро стигнахме Правешка Лакавица. Седнахме, помислихме и продължихме към Правец по Път 3.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-DUPqPJMY9Po/VydCMs8cc0I/AAAAAAAAfdM/UqnG5lYhFAEZXYtJu2eIP8UnnuMYC_51QCHM/s144-o/20160429_143809.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060991381992258″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_143809.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-E6zk-kiMkwY/VydCMo0UVLI/AAAAAAAAfdM/8vf7UZNLrdk2DK9JVAaS4nP_ek264KeaQCHM/s144-o/20160429_133949.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060990274163890″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_133949.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-MVc2tR17H3A/VydBnHVu_fI/AAAAAAAAfco/TT64cfVv7Nc1GF5_f6yVS5NrjZ5zOa4GwCHM/s144-o/20160429_132722.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060345632357874″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_132722.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-j-IzotUTW0k/VydBnEifhKI/AAAAAAAAfco/680ns3cCfxsi5F2SDHovYpLEXeB44KBRgCHM/s144-o/20160429_132235.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060344880563362″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_132235.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-CaJ2HxzbRIY/VydBd1bd8mI/AAAAAAAAfcQ/EZEk94zdgzMoIdeOGAq-LRUQcUna8y6_ACHM/s144-o/20160429_131739.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060186205745762″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_131739.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ] [peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-KUvCNsfCNE0/VydBZEdeBWI/AAAAAAAAfcI/gJg57IL5b5QlvIp2WgwgUGh3QfeXnEj8QCHM/s144-o/20160429_124518.jpg” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280060104341325154″ caption=”” type=”image” alt=”20160429_124518.jpg” image_size=”5312×2988″ peg_single_image_size=”w250″ ]
В късният следобед бяхме на центъра на Правец и седнахме за по кафе. Тъй като от пътя по който щяхме да влезем в Етрополе, беше безумно да катерим до Етрополският манастир, решихме вместо него да посетим Правешкия. Колкото и късо да е растоянието, измори ни катеренето до горе, но всички останаха доволни от видяното в манастирският двор. От манастира до премката на пътя при Правешки връх ни се “взе здравето”. Все по-стръмно изкачване, интензивен трафик. Но стигнали веднъж най-високата точка, надолу бе лесно и буквално няколко минути по-късно вече бяхме на табелата на град Етрополе.
[peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-GFIsIfkU6LQ/Vycn-rhDydI/AAAAAAAAfRo/-IsMZvyFkf8jkrNYyag7KtgXCCKo2giWQCHM/s144-o/DSC03168.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032163178203602″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03168.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-g-N458-4tTA/Vycn-jfq4GI/AAAAAAAAfRo/tNGO1JY1xaYhKrM0YKJWXAz2d6zeYHsLQCHM/s144-o/DSC03173.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032161024893026″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03173.JPG” image_size=”3264×2448″ ][peg-image src=”https://lh3.googleusercontent.com/-7eozEN_4tFk/Vycn-qRKv7I/AAAAAAAAfRo/BRdUX3r9kxwC9ptJ2d9DSF6CWVy8NWOLwCHM/s144-o/DSC03174.JPG” href=”https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6280032164196169665#6280032162843115442″ caption=”” type=”image” alt=”DSC03174.JPG” image_size=”3264×2448″ ]
Призива на Ева – “Напред, не остана, кръчмата ни чака” бе подет от всички и влязохме в града. С идеята, че ще спим на палатки на поляната зад паметника, запасихме провизии и тръгнахме да търсим кръчма. Което в предпразничен ден се оказа трудно. Два пъти завъртяхме през центъра без да открием нищо отворено. Накрая все пак влязохме в интересният и живописен ресторант “Гергана” недалеч от църквата Св. Архангел Михаил. Стара къща, възрожденски бит и жива “ретро-сръбско-фолк” музика от младеж със синтезатор. Но доволни от деня, това не ни подразни, а напротив – вдигна настроението.
Оставаше едно оследно нещо. Да настаним Дени в хотел или къща за гости, защото тя единствена не бе подготвена за палатки. Тъкмо подбрах едно-две места да проверим и звъннаха Сашо и Ели с въпроса – “Вие пристигнахте ли в Етрополе”. Те идваха за празниците при родителите на Ели и настояха да отидем на гости и да прекараме ноща в къщата им. Удоволствие е да се запознаеш и прекараш време с такива открити, отзивчиви и добри хора. Огромни благодарности за гостоприемството и меките легла. Малко след 01:00 ден 1 от пътешествието по Път 37 приключи.
Можете да прочетете пътеписа на Дени на Pozhelaimi.com
