| Веломаршрут от Пловдив през Асеновград, Черноочене и Перперикон към Горни Главанак
| Продължителност: | Ден 1-2 от Велородопи |
|---|---|
| Преход: | 144,5 км |
| Денивелация: | 1360 м |
| Начало: | Пловдив |
| Край: | Горни Главанак |
| Трудност: | |
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
Трак
Пътепис
Ден 1Когато получих покана за каяци на язовир Ивайловград, бях много ентусиазиран. Но имаше малък проблем. Каяците бяха ангажирани за вторник следващата седмица и моите приятели отиваха там с кола, а аз исках да прекарам няколко дни в Родопите с велосипеда. Така че, бързо приготвих багажа и тръгнах два дни преди останалите, като за начало хванах влака от София за Пловдив.
Обичам Пловдив. Толкова е цветен и мултикултурен. Както всеки път посещавайки града, бързо се отправих от гарата към кафе Арена над Амфитеатъра да пия по бира наслаждавайки се на гледката.След това бях готов да тръгна.Карането тръгна много добре. Напуснах Пловдив и за по малко от час вече бях в Асеновград. Купих си топъл ръчен хляб, няколко наденички и сирене и започнах изкачването на планината. Наслаждавах се на времето, но това бе само за 3-4 часа. Скоро небето се покри с облаци и не след дълго чух някъде далеч гръмотевица. Не толкова далеч… И скоро започна да вали. Облякох се за дъжд, продължих известно време, но ситуацията се усложни и влязох в гората, където си направих лагер. Тъй като използвах само хамак за това пътуване, беше забавно (особено отстрани) да се сменя мокрите дрехи и обувки без да докосвам земята със сухи. Бурята продължи цяла нощ…
Ден 2А на сутринта небето отново бе синьо и чисто…
Като резултат от бурята предишният ден направих само 52 км. от 140-те планирани за два дни. Аз не само исках да отида до Центъра за наблюдение на птици, но също и да посрещна изгрева на Джулая на много специално място – Кромлеха (ака Малкият български Стоунхендж) до село Горни Главанак. Не повече от час и половина след като тръгнах, напуснах Област Пловдив и влязох в Област Кърджали. Веднага се усети, когато обикновенният стар планински път се превърна в широк прясно асфалтиран път.
По обяд бях на Перперикон. Няколко снимки, бира, кюфтета и отново на път. Облаците отново покриха небето и дори усетих първите капки по гърбът си. Оказа се, че движение с 12-15 км/ч са достатъчни да стоя в периферията на облака. След близо 10 часа каране и 92 км стигнах целта си – Кромлеха и направих лагер в беседката до камъните. Чуден ден, прекрасна планина.







