Емоцията да видиш изгрева в древна обсерватория е НЕВЕРОЯТНА. Изпънен с позитивни емоции, реших да не чакам моите приятели, които щяха да дойдат следобяда, а да направя обиколка наоколо. Имах спомен, че около Ивайловград има руините на голяма крепост, пък и на картата ми до Ивайловград бяха само 50 км. Така че, пак на седлото и на път. Доста изненадан обаче останах, когато след около 30 км, видях знак – Ивайловград 45 км…. Майко мила… Но така и иначе бях тръгнал, така че продължих… Засега всичко бе наред, имах достатъчно време да сляза до Ивайловград и да се върна до Маджарово.
Към 14:00 бях в Ивайловград, оказаха се 55 км общо и слязох да видя римската вила Армира, която е открита и разучена в околностите на града. Вилата има невероятно съхранени и красиви подови мозайки. Била е притежание на богат Римски аристократ и е огромна, цялата в мрамор и колони. Попитах жената там за крепоста Лютица и Римският мост в района и тя ми каза, че има път за колело към моста, който следва реката. Следвайки съвета ѝ реших да ползвам шорт кът-а. И удоволствието от деня изчезна.
Първо. Няма такова нещо, като пряка пътека между вилата и крепоста.
Второ. Да, има веломаршрут в района, но не и за колело с дисаги.
Трето. Хайде бе, Гармин… Направете ново означение за пътеки и третокласни пътища – „Използван за последно преди 100 години“… Следващите 4 часа минах не повече от 10-12 км…
Стигнах до моста, но крепоста така и не открих, Ни табели, ни маркировка. Когато видях отново нормален асфалтов път беше 18:00 часа и имах още 30 км до Маджарово и приятелите ми…. Изморен, но мотивиран продължих и след изненадваща среща с диви прасета близо до Малко Попово, пристигнах в 21:30 след 110 км… Както казват старите хора – Който няма глава, има крака…
