От Баните моите приятели решиха да отидат обратно до Ардино и от там до Дяволският мост. Аз реших да карам колелолто и да направя еко пътеката Баните – Дяволският мост и от там към Ардино. Описанието бе за около 2,30 часа прешеходен тур, така че, бях уверен, че ще успея. До началото на еко пътеката всичко бе наред. След около 2 км. табелите вече сочеха само към Хладилната пещера, затова попитах един местен за моста…. Той ми посочи обрасъл път и каза – “Използвай шосето…”. И аз опитах. Да, имаше пасажи, където карах колелото, но като цяло ще запомня този път с бутане и прехвървяне на колелото, дисагите и мен самият над паднали дървета.
Имах “късмет”, че и моите приятели загубили пътя и бяха на моста час-два преди мен. Толкова бях уморен, че изобщо не се насладих на архитектурата на моста и природата наоколо. От моста тръгнахме заедно към колата и тъкмо на време започна да вали. Отново сложихме багажника и се насочихме към Златоград. Този град е новата ми любов. Толкова приятен, с много красиви стари къщи и оказа се доста евтин. Настанихме се в Младенова къща – малка къща за гости, и излязохме в центъра за богата вечеря в ресторант на главната улица за която платихме по-малко отколкото бихме платили в малко барче в покрайнините на София…
Еко пътеката – маршрут
и пътя с колата Ардино-Златоград