Без капка умора стартирах вторият ден. По равният път към Пазарджик се чувствах добре и спокоен. Целта ми за днес беше язовир Беглика, където в края на седмицата щеше да се проведе Беглика фест, а сега много приятели доброволстваха в подготовката му. И да споделиш лагерна нощ с познати лица винаги е добра идея. Избрах пътя Пазарджик – Пещера – Батак – Беглика, като път с полегато изкачване, макар че, през Белово има един изоставен манастир, който исках да видя.
По-средата на пътя за Пазарджик, видях кафява табела към археологическите разкопки Юнаците. Това е могила с неолитно селище… и с това всичко интересно се изчерпва… Все пак, намерих няколко интересни парчета керамика и кости.
Около обяд пристигнах в Пазарджик и намерих малка баничарница с топли банички, та си направих една късна закуска или ранен обяд. Без да влизам към центъра, взех път 37 към Батак и Доспат. Скоро влязох в най-ужастният участък досега по пътя. Цели 20 км до Пещера… В центъра на града спрях за почивка и връзка със света – къде съм, как съм. Разходих се из старата част и съжалих, че не минах през Брацигово и продължих за Батак. Пътя нагоре в планината все още леко опасен, но вече достатъчно широк и вече с намален трафик. Когато пристигнах в Батак към 18:00 часа, направих нова почивка, този път по малка, притиснат от времето и не разгледах града, както планувах в началото…
От Пазарджик до Батак направих 900 м денивелация за 35 км и още толкова до Беглика. За 25 минути стигнах разклона за язовир Батак, където срещнах двойка доброволци стопиращи към Беглика с храна за лагера там. На техният въпрос ще се видим ли довечера там, отвърнах с усмивка – имах още толкова много километри нагоре… та знае ли някой… Аз… След час и половина без да съм стигнал до билото, намерих черен път и по него си направих лагер. След почти 12 часа, направих само 72 км, но пък с 1300 м изкачване…