Третият ден, както бях забелязал в предишните си пътувания е Денят. Винаги нещо интересно се случва. Събудих се с мисълта – “Дано не е най-тежкият ден, моляяя”… Все още не знаех, колко километра имах до най-високата точка преди Беглика. Тръгнах към 8:30 и след час катеренето свърши…
От Картала до Беглика и след това до Доспат е основно надолу и към 10:30 стигнах язовир Голям Беглик. Спрях за почивка и няколко снимки. Трябваше да взема важно решение – да отида до лагера на фестивала и да видя моите приятели или да продължа и да стигна по-далеч. Ако исках да спя около Триград имах над 60 км… И без да губя повече време продължих.
Скоро содтигнах язовир Широка поляна, където има малко туристическо и рибарско селце с ресторанти и магазини. Спрях за кафе и сладко и видях малка пекарна. Ръчният хляб беше топъл и миришеше толкова добре, че го изядох целият за половин час. Пътят Батак – Доспат е асфалтиран наскоро, широк и с прекрасна сянка на боровете от двете страни на пътя. Препоръчвам го на всеки.
На язовир Доспат пътя за няколко километра криви покрай него с невероятни гледки. Затова не се стърпях да спра да хапна на една беседка наслаждавайки се на гледката.
Около язовира е толкова хубаво за къмпинг. И е пълно с рибарски палатки навсякъде… Почти на всякъде 🙂 Както виждате на снимките дори във водата.
Спирането в Доспат беше кратко. Само да купя разни малки неща. Излизайки от града имах лоша случка. Или можех да имам. В края на града има автосервиз от другата страна на пътя и няколко коли за скрап от моята страна. Минавайки покрай тях, между колите изкочи куче на верига, но верига по-дълга отколкото трябва и ми се искаше. Изненадан и спонтанно, завих към пътя. Слава богу, нямаше автомобили в момента. Извиках на хората от сервиза, но никой не обърна внимание.
Близо до Борино срещнах първият и единствен велотурист по пътя. Разменихме малко пътна информация, поговорихме около половин час, но не си направихме снимка или разменихме мейли. Препоръчах му докато е в София да посети туровете на Sofia Green Tour с идеята да се видим там 🙂
Към 17:00 вече бях в Тешел и разклона за Ягодина. За половин час по тесен и криволичещ, но красив път стигнах до пещерата.
След Ягодинската пещера се върнах до Тешел и тръгнах до крайната си цел – Триград. Пътя за Триград е подобен на Ягодинският, но по-дълъг и труден. Чувствах се вече много изморен. Бутайки колелото в последните километри, една кола спря и семейството пътуващо в нея ми предложи помощ. Отказах мило, вече виждах крайната си цел и скоро (около 20:00ч) пристигнах пред Дяволското гърло.
Питах в хижа Триградски скали, къде мога да опъна палатка, но не бяха любезни и ме отпратиха надолу по пътя. Чух висока рок музика от един бар и попитах за къмпинг място. Посочиха ми брега на реката от другата страна на бара и след като опънах палатката се върнах при тях за няколко бири. И се оказах в епицентъра на рокерско събиране и бях почерпен подобаващо. Благодаря момчета. Дори след като си легнах след полунощ и на подобаващо разстояние, партито продължаваше с пълна сила. Но аз бях достатъчно изморен и заспах като малко дете…