Екстремно топлият февруари започна да навява едни такива мисли, че е време да отида някъде.Но все още неможех да намеря правилните дисаги. По магазините има един-два модела и те са достатъчно скъпи. Имах и възможността да си взема и китайски, които след седмица-две щяха да изглеждат като старите ми… Накрая намерих добра оферта от малък вело магазин в Аполда, Германия до Лайпциг, които продаваха по ebay.com на разумна доставна цена. Така че, поръчах нови дисаги и след 4 дни вече имах двойка нови MSX SLR 55 CX :))) Три дни след доставката тръгнах.
Понеже това ми бе първото пътуване с дисаги и отпред и отзад на колелото, да почувствам велосипеда, да видя за дефекти или правилният начин на употреба избрах път из познати места. Места, които познавах от пещерните и катерачни излети. И първият ден целта бе Гара Лакатник, но с отбивка първо до скалите около Брезе и Бракьовци, така че хванах път 81 нагоре в планината.
Когато напуснах София пътя през полето започна леко-по-леко да се изкачва. Отне ми 3 часа (за около 35 км.) за да стигна до Бучин проход. Тук има разклон за Своге и Лакатник. Той щеше да ми намали пътя с 20 км. Което не беше лоша идея, ако общо имаш 90км. за деня. Но исках да видя пътя между Бракьовци и Брезе, така че, продължих по план. След няколко завоя започнах да съжалявам когато пътя стана с постоянен наклон от 10% и ужасни завой без видимост. Отне ми час до разклона за Бракьовци и Историческият път.
Тук на черният път започна истинското тестване на дисагите. Предните ми са евтини градски с пластмасови куки и това ме притесняваше. Дори пътя да слизаше надолу, карах бавно и внимателно, следейки куките. 10 километровият път е красив и приятен.
Брезе е едно от любимите ми селца. Формира се от няколко разпръснати махали между скали в интересна долина. Бил съм тук няколко пъти по пещери и да търся фосили (тук има много) и веднъж до водопада Дъбравишка скакля. В центъра на селото е Кръстът – стар дъб с оброчен кръст от 18-19 век.
От тук трябваше да прекося планината до Заселе и водопада Скакля отново по черен път. Но катерене нагоре в планината в ранният следобед по непознат 20 км път при небе с облаци ме притесни. Хапвайки на крак имах време да помисля върху опциите. На ляво имах 20 км. нагоре по черен път, на дясно 15 км. спускане по асфалт. Така че, взех правилното решение. И полетях с 30 км/ч. Направих спирка за фото на входа на пещерата Душника и след половин час бях в Своге. От тук до Лакатник имах още 20 км и 2 часа до залез, но независимо от това спрях да си купя бира. Изпих едната още на тротоара пред магазина, а другата прибрах за вечеря. Пътя е принципно ползван и натоварен, затова години наред го избягвах, но карането привечер в работен ден без трафик е приятно покрай реката.
Слънцето залязваше когато пристигнах в района на Петраница. А докато опъвах палатката започна и да вали. На това казвам добро планиране 🙂
Беше хубав ден. Направих 90,50 км за деня с 1300 м нагоре и 1450 м спускане.