На сутринта свеж и чист започнах да катеря Василашка планина. Трябваше да изкача от 720 мнв до 1210 мнв и след това да сляза до 650 мнв за 23 км. без село по пътя. Изкачването е леко по път с добра настилка и скоро стигнах премката. Бързо спускане и влязох в Рибарица. Веднага забелязах един от първите номера на къща – 420. Знам, че Рибарица трябва да е най-дългото или поне в топ 3 села в България с дължина от 10 км. След 10 минути спрях на “центъра” с номер 206 за кафе.
По обяд бях в Тетевен, където направих бърз обяд и продължих. В края на града имах идея да мина през Черни Вит и Ямна до Етрополе. Но табелата на пътя пишеше – Етрополе 50 км.. Уау. По мои изчисления трябваше да са около 30-35 км. Започнах да обмислям други варианти, но трафика на главният път и съмнението, че скоро пак ще имам желанието за тази посока, накрая наделяха – трябваше да пробвам пътя към Ямна и накрая да го видя това село. Черни Вит – Дивчовото е перфектен път, по-голямата част в границите на село Черни Вит, в което накрая минах и покрай номер 432. Малко след края на селото завих на дясно към Ямна и пътя стана изоставен и с безброй дупки. Дори на две места имаше и свачища, почти затворили пътя. Добре, че дойдох тук сега, следващият път може би нямаше да има път. Малко преди Ямна открих плантация диви ягоди. Започнах да пълня празна бутилка от вода, но след половин час се отказах – бях напълнил не повече от 1/3. OK, трябваше да променя нещо. Сложих 2-3 захарчета за кафе и напълних с вода. Разклатих и готово – имах си компот.
Скоро пристигнах в Ямна и се насладих на гледката. Толкова съжалих, че трябваше да продължа и не нощувах в района.
След 10 км спускане спрях преди Етрополе за по бира. Исках да посетя Правешкият манастир, така че се насочих към него. Когато пристигнах си харесах място за палатката до манастирската ограда и влязох за да предупредя свещеникът, че ще спя там. Дядо Йоан е 70-75 годишен и единственият в манастира. Той ме покани да къмпингувам на поляната до манастирската черква. Дори докато разпъвах палатката ми донесе баница и сладки. Такава гостоприемност и щедрост не бях срещал от дълго време. Ако имате път в тази посока, минете през манастира за да видите този благороден човек. Беше време да приключи този дълъг ден. С цял ден изкачвания, 93 км. ми дойдоха повече.
