На сутринта казах довиждане и благодарих отново на Дядо Йоан и тръгнах от Правешкият манастир към града. Правец е известен като родното място на Тодор Живков – последният и най-дългогодишен лидер на комунистическа България. Дори има и негов паметник. Докато го подминавах си мислех, че хората тук са издигнали паметника, защото Живков направил малкото си родно селце – град. Но, ако беше направил жителите му граждани, негов паметник щеше да има из околните градове. Все пак града е красив, дори покарах по кратка, но чисто нова вело алея. За съжаление, както повечето вело алеи в България и тази завършваше в нищото.
Между Правец и Ботевград трафика е малко в повече заради близката магистрала. Спрях в Ботевград за кафе и сладко, но намръщените и нелюбезни хора ме накараха да тръгна бързо. От тук имах две опции – да тръгна към Игнатица и Искарският пролом или да прекося Стара планина през Арабаконак. Миналата година минах през прохода Витиня, които е в ремонт, така че, реших сега да проверя Арабаконак. Пътя е в ужасно състояние, но не лош за колела – за три часа срещнах само 4 автомобила. На прохода си направих селфи на паметника и бързо се спуснах до гарата в Долно Камарци.