Ден 1 – 62 км. / Чатъма – Тешел
Отдавна исках да покарам повече по Пътя на желязната завеса в Родопите. След Лагера С дъх на смола тази възможност се отдаде. Така или иначе бях на Беглика с колелото и дисагите.
Наспах се добре след като лагера свърши, но не можах да тръгна преди 11:00, защото трябваше да почистя и подредя палатките за следващия лагер. Сбогувах се с хората на Чатъма и поех. Заобиколих Жълтото дере и тъкмо видях къщичките от другата страна на залива и започна да вали.
Отне ми два часа да изляза на асфалта на Път 37. Ако от север отнема малко над час, то и миналият път от юг ми отне два. Но пък до Широка поляна стигнах за 15 минути. Естествено седнах да хапна шкембе там. Продължаваше да пръска, но продължих и за час минах Доспатския превал и стигнах в града.
Рейката на палатката отново беше счупена и влязох в железария в края на Доспат за нещо с което да я ремонтирам. Взех подсилен маркуч с вътрешен диаметър от сантиметър с идеята да вкарам счупените рейки в нея. В това време небето се отвори. Изчаках да спре или поне намалее на входа, но пак станах мокър, затова и продължих, като малко след това съвсем спря. Още час и около 18:00 бях в Борино. Там разгледах опциите да тръгна по Дяволската пътека, но трябваше да остана в района и да го направя сутринта. Но по интересни бяха предложенията за вело маршрутите към Буйново и Триград.
Но предполагам не малка част е по черни пътища, а и отнема поне ден (60+ км е). За деня си бях определил крайна цел Тешел и хижата там.
Продължих и не след дълго видях къщите на Грохотно и след приятно спускане пристигнах на Тешел. Хижата беше празна, а хижарката така любезна да ме настани бързо и дори половин час по късно да ме гости с боб с наденица и студена бира.
Много дъжд, и само 60 км за начало. Да видим как щеше да продължи.
Powered by Wikiloc
