Ден 2 – 72 км. / Тешел – Смилян
Така добре се наспах, че тръгнах едва към 9:00. С хижарите си разменихме любезности и пожелания на тръгване, като че ще вали чак привечер. Но привечер трябваше да бъда далеч от тук. Цел за деня беше Смолянското село Смилян.
По осеяния с кръпки път към Девин започнах да чувам някакъв странен звук на потракване от предния багажник и дисаги. И когато след около час пристигнах в Настан погледнах какво става. Един от болтовете се бе развил и багажника, а и калника се държаха само на горната част на вилката. Да завиеш болт с разбита глава и три гайки с китайски „многофункционален“ ключ от мека сплав се оказа предизвикателство. Определено ми трябва ключ 10-12. За тези, който не знаят преди време ми обраха чантата на кормилото на колелото в която държах ключове, лепенки и машинката за верига. Там бях пъхнал и дисплея на вело компютъра за да не го откраднат. Каква ирония.
На Девин излязох на „любим“ участък – частта до Широка Лъка. Миналия път тук много страдах. Наклона е малък, но постоянен и на малка скорост бързо се уморяваш. Нещо като Боснек – Чуйпетлово, ако сте карали по Витоша 100.
След час и малко в 12:15 минах покрай табелата, която някой бе преправил на Широка Мъка – хареса ми. Починах на сянка, опитвайки се да направя видео със звуците от сергиите със сувенири и хлопки, който туристите разглеждаха. А обяда направих на крайпътната беседка, която знаех от миналия път. До Стойките стигнах за 40-45 минути и проверих магазина на разклона, но бе затворен, затова и се качих до Горна Стойка и пазарувах там. Магазинерката бе станала баба, та намазах с един бонбон. Докато пиех бира отново стана дума за времето и как към 5-6 щяло да вали, а вече беше 16:00…
Продължих и подминах хотелите над селото и започна да ръми. Колкото по-стръмно ставаше, толкова по-силно валеше. Час и половина от Стойките стигнах до Предела мокър и уморен.
Много се замислих дали да не остана в някоя от хижите горе или около езерата. Фу, още беше 5, а на път бях от ден, съвсем спокойно можех да стигна до Смилян, целта ми за деня. Тръгнах да спускам и започна порой. Три пъти спирах да се крия от дъжда, а спирачките започнаха да вият ужасно.
В самия Смолян отново ме заваля и се подслоних под една спирка. „Стопа ти свети“ направи ми знак пътуващ в автобуса спрял на спирката. По това време в това време в центъра на града това ми бе най малката грижа. Намаля и продължих, но ставаше все по-лошо. Между Смолян и Смилян има голяма височина и тесен път с приличен трафик. Дъждът не спираше и в 19:00 беше тъмно като в 21:00. Все пак спускането към Смилян беше добро и приятно.
Бях си избрал заслон до реката. Селото бе притихнало. Исках да разгледам селото, но вече бе късно и единственото което видях от Смилянските забележителности бе боба.
На bgmountains видях, че трябва да мина по висящ мост. Видях го и бавно прекарах колелото по него. Загриза ме обаче някакво съмнение и подпрях колелото да разгледам. Имаше маркировка, но определено не бе това което търсих. Избутах колелото отново на пътя и продължих още малко. Вторият въжен мост бе моят, а малко след него видях и заслона.
Изглеждаше добре, но чешмата бе запушена и наводнила пода на заслона. Колкото и да опитвах не можах да запаля огън, всичко бе влажно, а всякакви буболечки пълзяха навсякъде. Заслона е бил направен в памет на семейство, но от години изглежда не поддържан. Хапнах набързо, прострях мокрите дрехи, събрах две пейки и заспах.
