По река Вит. Как да не се влюбиш в път 305?
Спах много. И спах добре. Но първото нещо което видях, когато се събудих, бе кърлеж на китката. И докато кафето се правеше, аз въртях кърлежа за да го извадя. От това което знам за ваденето им, посоката и дори самото въртене са без значение. Въртях го, защото нямам нокти и
По река Искър. Селфи на брега на Дунав и хайде обратно.
Бях спал на 27-8 километра от брега на Дунава. А когато стигнах моста над река Искър до село Староселци, съжалих, че не бях стигнал до тук за да нощувам. Красива река, прекрасни поляни. Пътя Кнежа – Крушовене е хубав. Прав, без особен трафик и с хубава сянка. От вчера след
По река Искър. През Дунавската равнина.
Въпреки, че цяла нощ из околните ниви виеха чакали, спах добре и до късно. Закачах дисагите на колелото, когато по пътя започнаха да се появяват хора тръгнали към градините наоколо. Нямах вода затова, немит и още сънен се отправих към Царевец. На не повече от 50-100 м от мястото където
По река Искър. През Искърският пролом
По време на среща на организации свързани с велотуризма и проекта EuroVelo, ми хрумна идеята за каране по река Искър от София до Дунав. Създадох събитие във Facebook, но за разлика от карането през Етрополе до Пазарджик, сега хората бяха по резервирани, а и времето не бе на моя страна.
Вени от Рони
Отново чудесно наспани. Въпреки Великденските празненства в съседното бунгало. Започнаха малко след полунощ да припяват и в 8-9 сутринта все още добре пееха. Малко преди да тръгнем, някак музиката се смени на балади и купона умря с настроението и лирическият герой… Разбрахме се да пием кафе в Панагюрище на 14
Колко трудно може да е, да прекосиш две планини за ден?
Невероятно удоволствие е да спиш на тихо, удобно и приятно място. Събудих се към 8:30, момичетата вече бяха станали, но преди да “разузная” реших да не будя Алекс. Все пак се оказа, че всички сме станали през 5-10 минутен интервал и Алекс също слезе малко след мен. Ели бе станала
По река Малък Искър
Отдавна се мерех в пътя покрай река Малък Искър от Роман до Етрополе, както и в Път 37 от Дружево до Пазарджик и накрая определих дата и направих събитие от името на Велотуринг БГ да видим има ли други ентусиасти. Събрахме се 4-ма приятели, карали и преди за по няколко
Слав и Яна на Дни на предизвикателствата 2015
Макар и на хиляди километри от България, Слав и Яна участваха в таз годишните Дни на Предизвикателствата изпращайки клипче от Ню Йорк. Ако сте пропуснали представянето, ето и клипчето: Още за проекта, снимки, видео и да ги подкрепите, посетете сайта на експедицията http://www.cycle4recycle.com/
Надолу, към Долината на розите
В събота прекарах цял ден обикаляйки фестивалните щандове и срещайки приятели. Толкова съжалявах, че не съм си взел хамака. Денят беше горещ и мързелив. Маргото ми даде готина шапка, защото бях забравил моята и с нея приличах на нещо средно между италиански кавалер и хипи. Цветен, но със стил. В
С колело до Узана
Тази година участието ми във Узана Еко Фест беше малко различно. Трябваше да изнеса презентация за Вело Туринга от името на сайта ми Велотутинг-БГ и затова исках да съм с колелото там. Взех влака до Горна Оряховица следобяда и малко след 17:00 пристигнах. В града видях знак към Арбанаси –
Изоставеният път през Арабаконак – ПредБалканско
На сутринта казах довиждане и благодарих отново на Дядо Йоан и тръгнах от Правешкият манастир към града. Правец е известен като родното място на Тодор Живков – последният и най-дългогодишен лидер на комунистическа България. Дори има и негов паметник. Докато го подминавах си мислех, че хората тук са издигнали паметника,
Дълъг път, безкрайни номера – ПредБалканско
На сутринта свеж и чист започнах да катеря Василашка планина. Трябваше да изкача от 720 мнв до 1210 мнв и след това да сляза до 650 мнв за 23 км. без село по пътя. Изкачването е леко по път с добра настилка и скоро стигнах премката. Бързо спускане и влязох