Краси и Алекс ми се обадиха с интересно предложение за цели 24 часа. Имаха идея да се отиде до водопада Скакля за да се снима изгрева и желанието да се спи в снежна пещера на Витоша. Приемам подобни идеи, без много мислене. Притесненията ми бяха за през нощта, защото старият ми чувал ми е създавал проблеми дори в ранна есен. Затова сутринта в 5:30, сложих седалката, две ленти и няколко карабинера в раницата и я запълних догоре с два чувала и поларено одеало. Тръгнахме към 6:00 от София и след около час вече се качвахме към Заселе. Началото на водопада беше замръзнало. Когато се показах на ръба на 100 метровият венец, можех да виждам през леда в краката си пропаста отдолу. За съжаление обаче, ледените висулки скриваха водния пад.
Докато сме в района на Искърският пролом, Краси имаше идея да отидем и до Черепиш, но времето напредна и тръгнахме към София за втората част приключения. Взехме една лавинна сонда и лопата от приятел на Краси, и тъй като ни беше близко Алпи, взехме още една лопата и тръгнахме към Алеко. Малко след 15:00 тръгнахме нагоре по Зелената писта. Времето бе чудно. Предишната вечер беше паднала лавина в района на Стената със жертви и гледахме да не излизаме от утъпканата от рактрака писта. Но дори на късите склонове около нея снега се беше свлякъл.
Както излязохме на високото плато и облаците ни обгърнаха. Витъра се усили, а мъглата позволяваше да се виждат по един два кола от зимната маркировка. Планът бе, да си изкопаем снежната пещера на Черни връх, но пробите със сондата показваха дълбочина на снега между 40 и 70 см. Трябваше да намерим навяване, тъй като бяхме 4-ма и се нуждаехме от обем, дори да направим две двойни гнезда.
На третата проба между Малък и Голям Резен намерихме нашата пряспа. Около 3-4 метра диаметър и метър-метър и 20 дълбочина. Започнахме с Алекс да копаем на завет между два по-големи камъка, но скоро стигнахме клека и той започна да ни изблъсква нагоре и настрани. Тук можехме да направим дълбока, но тясна пещера единствено за лежане.
Докато Алекс се бореше с клека, аз почнах втора дупка с идеята, че ще има две гнезда за лежане. Но моята работа спореше и можех да копая във всички посоки, включително и нагоре. Алекс се отказа от първото място и дойде при мен да копаем на смени. Скоро към нас се присъединиха и Краси и Мирослав. Скоро бяхме метър и половина навътре и започнахме да разширяваме и да копаем по двама в тунела. От предишният ми опит със снежни пещери, дадох няколко насоки, основно за тавана, но тъй като имаше достатъчно сняг, започнахме да разширяваме за да спим четиримата, а Миро постоянно увеличаваше височината, за да можем да седим нормално. След два часа копаене имахме пещера 2,20-2,50 диаметър и 60-80 см височина. Само коментара на Краси, излязъл да снима отвън, че вече челниците ни прозират през снега спря грандиозният строеж.
Навън вятъра се усили, термометъра в една от раниците оставени до входа стигна до -10 (прогнозата за през ноща бе за -25 на върха), но когато я вкарахме бързо се качи до -1. Запалихме примуса, изтъргахме малко сняг от стената да напълним тенджерката, запалихме две свещи за светлина, уют и топлина и извадихме малка бутилка вино. Бяхме готови за нощувка. А за да не се притесняват останалите къде и как сме си направихме селфи и го качихме във фейсбук, а на приятели пратихме координатите си.
Скоро водата завря и разбъркахме пилешка супа в нея. За да е по-хранителна, добавихме и консерва телешко варено. Топлата течност ни радвижи кръвта, а сланинката за мезе осигури и над какво да работи тялото през нощта. Когато стана време за спане, се мушнах в двата чувала и чесно казано цялата нощ ми бе достатъчно топла.
На сутринта се събудихме към 7:00 и без да закусим тръгнахме надолу към Алеко и колата. Вятъра все така бе силен, а гетите и ръкавиците ни (поне мойте) замръзнали, което не се отрази добре на пръстите ми. Както завихме покрай противопожарната кула и се спуснахме в „ниското“ слънцето започна да пробива облаците и температурата да се покачва осезаемо.
След като се разопаковахме в колата, минахме през ПСС-Алеко да кажем, че всичко е наред, тъй като вечерта бяхме срещнали спасители и предупредили за намеренията си. И доволни от последните 24 часа тръгнахме надолу към центъра на Драгалевци и топлите банички…
Използваните снимки са:
с лошо качество – мой,
от GoPro-то на Алекс,
и хубавите на Краси, чийто Nikon единствен не отказа в студа. Може да прочетете и разказа на Краси тук – http://blog.krasimirandonov.com/2016/01/blog-post.html
