Катерене

И тази година прекарахме незабравими мигове с децата от Deutsche Schule София. 10 класа излязоха навън в периода 24.04-08.05 2017та. Този път се разхдихме до Гара Лакатник с влака, където освен игрите влизахме в пещера и катерихме като истински алпинисти 🙂 [peg-gallery album=”http://picasaweb.google.com/data/feed/api/user/112778632857093526017/albumid/6420256016287248785?alt=rss&kind=photo” ]

Катереше ни се. Но къде да отидеш с деца, а те хем те да се забавляват, тичат и играят, хем ние да катерим. Добра алтернатива бе Боженица, но Долната земя все още мокра и студена на сянка, не бе подходяща нито за нас, нито за децата. Но виж, горе при

Това с “Майката” не даваше мира не само на мен, а и на останалите от проекта, които бяхме там. И няма месец и пак се понесохме към познатият лагер край река Арда до Железният мост под Арката на Орешари. В петък сутрин тръгнахме само двамата с Алекс, а следобяд натам

Когато Алекс спомена катерене на Мальовица за 2-3 дни, първата ми мисъл беше – “Виа Ферата… Най-накрая…” Трябваше да тръгнем цяла сурия, плюс деца с коли, но 5 минути преди да изляза Алекс се обади, че сме само двамата и направо ще си хванем автобуса. От Автогара Юг, автобусите за

При последното катерене за деня си имахме компания – няколко парапланеристи минаха над нас и казаха (викнаха) – Привет. Хванах на снимка с Алекс само един…

Дойде време с Алекс да изпробваме и маршрутите за катерене на Боженица. Преди много години ходих няколко пъти да катеря там на скалите под крепоста, но след кратко проучване видяхме, че тези “Под поляната” са повече като за нас. Към нас се присъедини и Мариана и в ранната сутрин тримата

Шан кая… След като намерихме скалата, напълно попаднахме под нейната магия. Има нещо мистично или свръхестествено. Скалата прилича на катостофирал междузвезден кораб със всичките ниши на нея. Когато я видяхме от Сладкодум, от другата страна на дерето, изглеждаше като малка скала, но когато отидохме близо, осъзнахме, че е над 30