Когато я видяхме от Сладкодум, от другата страна на дерето, изглеждаше като малка скала, но когато отидохме близо, осъзнахме, че е над 30 м. Малката дупка в средата е 3-4 метра. Но най-големият проблем ни беше времето. Спахме на 30-40 км от скалата, 7 от които п черен път и половината ден минаваше в път.

На вторият ден продължихме с опитите да се спуснем до нишите, но като първите хора от хиляди години на скалата това беше опасно начинание. Нестабилни камъни, липса на закрепвания или осигурителни точки, апък нишите скрити под козирка… Направихме няколко опита, но стигнахме само половината от пътя надолу…
Все пак намерихме и нещо интересно. Странни дупки в скалата – тип халки, които може би са ползвани от древните катерачи или строители за достигане на нишите. Така че, това ще биде следващата ни цел…