Заради увеличените запитвания в Sofia Green Tour и покрай новият ни проект с луминисценцията с Алекс и Краси от Светлина и култ, реших да опиша няколко красиви пещери, които са достатъчно лесни, че почти всеки може да ги посети. Това не са облагородените и осветени пещери, а обикновенните такива, където влизането е екстремно изживяване и добра физическа подготовка, както и подходяща екипировка – дрехи и осветление са задължителни. Преди известно време преведох и адаптирах една книжка за начинаещи пещерняци, ако искате да посещавате пещери, погледнете я, защото не само вашата безопасност е застрашена, а и самата екосистема, каквато са пещерите.
Но да започнем със списъка. Ще изброя местности и райони, където може да попаднете на вход на пещера и ще посоча тези, които са лесни, сравнително безопасни и красиви, така че, да видите интересни образувания и да се впечатлите от подземното богатство, което пещерите са.
1. Лакатник
Първият етаж на Темната дупка до Жеково езеро и Водопада е лесно достъпен. Тук най-ясно можете да видите импакта на човешкото присъствие в пещерите. Посещавана от десетилетия от туристите в района, по стените и пода личът и надписи и следи от захабяване на скалата. Този етаж, а и цялата пещера (или поне 75% от нея) поради реката е бедна на образувания и такива няма да видите. Ако имате приятел пещерняк или се включите в заниманията на клуб, може да се качите през Чатала до горният етаж с реката и Лебеда – едно от малкото калцитни образувания в пещерата. До входа на Темна е този на Зиданка. Масово използвана като тоалетна в привходните си част, тя продължава още поне 400 м навътре. Доста подминавана, всъщност има доста да предложи на любопитният.
На по-малко от час нагоре от Темната дупка се намира и Ръжишка пещера. Интересна голяма блокажна пещера. Тук образуванията са повече, калта също. В тази пещера, може да се проследи геоложката история по раждането и умирането на една пещера. Но едно от най-големите предимства от посещението ѝ е красивите гледки и приятната пътека до нея.
Свинската дупка и Козарската също заслужават посещение, но ако се запалите по това занимание и добиете малко повече опит. За съжаление, като общо правило, повечето пещери в района на гара Лакатник, са бедни на образувания.
2. Района на село Боснек
Района в които се намира най-дългата пещера в България има какво да предложи. Когато става дума за дълга пещера, хората асоциират дължината с правите линии, но Духлата е огромен лабиринт. Със своите 18 км., тя не излиза в Бояна, а се вие единствено под хълма над селото. Има основна причина да бъде затворена с решетка и ако не сте част от пещерен клуб, колкото и да е хубаво вътре, работа нямате.
В този район най-лесно достъпна е пещерата Пепелянка. Но пък трудно се открива. Достатъчно високо над пътя, входа не се забелязва лесно. Често посещавана от „колекционери“, пещерата е силно увредена и вече е далеч от предишният си блясък. Хубаво е да се впечатлите от пораженията и да се замислите преди да счупите и вземете сувенир. На шкафа в къщи ще имате просто камък, но в пещерата водата и светлината правят цялата магия.
Не далеч от селото, навътре в планината е друга интересна малка пещера. Живата вода. Не толкова атрактивна, като чешмата с крокодилска глава до нея, но достатъчно да се „заврете“ вътре. Заедно с извора и близката Сухата пещера, образуват малка пещерна система, но за малки и големи любопитковци предлагат бая изследване. Лесно достъпна е и пещерата Академик, досами селото, но не е за всеки. От 350 м, в не повече от 50 не се пълзи и определено не е място, където да решиш да пробваш има ли страх от тясно. Места за паническа атака и заклещване има.
3. Карлуково
С над 300 пещери в района и природен феномен като пещерата Проходна, определено е привлекателен център за пещерняци и туристи. Но тук, за обикновенният турист има един основен проблем. Голяма част от пещерите са на високото плато и стремящата се към реката вода е образувала пропасти, където без въжета и екипировка е невъзможно да се влезе. Непосредствено до малкият вход на Проходна е Темната дупка. Важен археологически обект. Привходните части и образуванието в средата на залата са интересни, но в единият край на уж равният първи етаж има 35 метров отвес, така че, не се разсейвайте много.
В другият край на поляната са Банковица и Свирчовица. И ако Банковица е недостъпна без въже, то входа на Свирчовица е приемливо лесен и впечатляващ. Могат да се направят доста интересни снимки. Но за да видите повече от тази пещера ще имате нужда от помощ. Интересната част с много малки, но красиви образувания е след 4 метрово изкачване, което се трасира странично и без въже е доста опасно. А още в началото от ляво се вижда отвора на пропаст. Достатъчно голям, необезопасен и дълбок.
Малко познат на туристите е Задънен дол. Дълбок, каньоновиден дол завършващ с впечатляващ сух водопад и пещерата Задъненка. В дола има няколко малки, лесно достъпни пещери, а за да се стигне до Зиданка, трябва да се направи траверс по парапет (има планки за да се екипира, не е постоянен) в нищото над 60 метровият „водопад“. Пещерата е бедна на образувания, но е дву-входова и се излиза на тераса над река Искър.
Няма да можете да влезете в Мурговица (Кучешката пещера), тъй като е пропаст, но можете да отидете до входа да проверите не се ли чува някое хвърлено вътре куче. От години е доказано, че от това село няма да излезе Нобелов лауреат, но и основно образование стига за да се сетиш, че да хвърляш боклук в пещерите през които минава водата ползвана за питейни нужди не е нито умно, нито хигиенично. Ако имате съмнения за животно в пещерата потърсете пещерняци в района – около Проходна или Пещерният дом за да го извадят. Обаждане на 112, няма да има голяма полза, тъй като общинската администрация и държавните органи са „малко“ над тези неща.
4. Района на село Гложене
Село Гложене е разположено по течението на река Вит, която е важна част от пещерното разнообразие в България. Тук са едни от най-красивите и интересни пещери, свидетелство за което е облагородената Съева дупка. За Моровица от Гложенският манастир има маркирана пътека. И въпреки, че входа на пещерата впечатлява, търсачите на красоти ще останат леко разочаровани. По-красивата и интересна част е след 60 метров отвес, а над него са едва няколко стотин метра от над 3 км пещера.
Ластовицата е малка, но красива пещера, недалеч от река Вит. Сравнително трудното и откриване в гората я пази от недобросъвестни ръце. А тесняк в първата третина допълнително затваря красотите за неопитните.
Лестно достъпна, но заради реката в нея рядко посещавана е Рушовата (Градешнишката) пещера. Близо километър, на два етажа, реката и водата са изваяли чудни и впечатляващи форми (виж заглавната снимка). А и обема си го бива. Заради речният характер на пещерата, ако планирате влизане там, следете времето и избягвайте топенето на снеговете и дните след летни бури. Когато влезете вътре и погледнете към тавана, калта и някой и друг буклук там на 3 метра височина, могат да ви дадът ясна представа за нивата на придошла вода.
5. Деветашко плато
Малко от хората посетили Деветашката пещера разбират, че всъщност входната зала е само 350 метра от дълга 2,4 км пещера. За съжаление на посетителите останалите над два километра са огромна, дълбика река, която се преминава с лодка. Това е характерно за известните пещери в района, като тези около село Кушуна – Водопада, Урушка маара и Бонинска пещера. И при тях можете да видите само входните части без екипировка. Но наоколо има и няколко не толкова популярни, но лесни за посещение, а повечето и за намиране пещери. Между селата Александрово и Чавдарци е Мандрата. Както подсказва името някога ползвана за мандра, а по късно за гъбарник, пещерата е доста изменена от човека, но все още е интересна.
На платото пък има две пропастни пещери, които са оборудвани с перманентна желязна стълба за достъп на туристи до дъното. Най-лесна за достигане е Голяма Гарваница на 300 м от пътя, недалеч от село Горско Сливово. И ако дъното на стълбата не впечатлява особено (за разлика от минаването по нея), то ако откриете промушването към хоризонталната галерия имате още над 250 метра за разглеждане. Стълбица, до съседното село Кърпачево се намира по-трудно и след около 3,1 км. преход юго-западно. Но фотографията и спелеологията изискват подобни жетрви. Ако объркате пътя и тръгнете северо-западно от селото може да стигнете до Футьовската пещера. Пещерата е бедна на образувания, но със 700 метра галерия предлага интересна разходка.
6. Из Родопите
Още в началото като почнах да пиша, осъзнах, че ако материала трябва да е изчерпателен, тук трябва да присъстват поне стотина пещери. А време и пространство за това тук няма. Мога да го направя в отделна брошура, но само при интерес. Затова и с Родопите ще приключа оставайки за друг път интересни места като Гинци, Стенето, районите на Емен и Дряново, Шуменско плато и много други. А и през огромната планина Родопите със хилядите и пещери ще мина на галоп, споменавайки едва няколко, макар тук да са най-красивите. А и се оказа дигитални снимки от там не намирам…
Лепеница вече е с организиран достъп. Въпреки това не бих казал, че е облагородена. Макар последно да съм бил в нея преди 12 години, още добре помня колко хубаво беше вътре. Дали да включа Мануиловата пещера до с. Рибново, много се чудих. Не от най-лесните, съответно безопасните. Трябва да сте добре подготвени физически и психически, както и екипирани поне с 10 метра прусек или въже. Има река, лазене, каскада от сухи и истински водопади и така 2 км…. Първият етаж на Топчика заслужава да се види, макар че, ако имате възможност да слезете 60 метра надолу още повече ще се влюбите в тази пещера. Недалечните пещери Ямата и Хралупата също в масива на Добростан също са прекрасни (то коя Добростанска пещера не е супер красива), но… успех в търсенето.
Със сигурност мога да кажа, че за мен Ягодинската е най-красивата пещера в България. Но пък съм се разхождал извън туристическата част. А в ждрелото тя не е единствена. Отидете в клуб и може да видите пещерни бисери, без да плащате билет.
Но любима в тази част на Родопите, ми е Ледницата до село Гела. На вътре в пещерата няма много образувания, а и е сложна технически. Но цялото това ходене до нея си заслужава само за да се види огромният лед в предверието през май и дори юли…
Накрая само споменавам двете Голубоици и Ухловица и спирам, че наистина няма да му се види края. Голубоица е водна система, но тук и за Ухловица можете да наемете местен водач (като в Лепеница) и подходящо екипирани да разгледате пещерите.
Най-важното преди влизане, е да се обадите на близък, да кажете къде влизате и да дадете контролно време в което ще излезете. Приятно пещеруване.