Макар и известен покрай най-дългата пещера в България – Духла, района на Боснек е атрактивен за спелеолозите с множество интересни пещери. По дългите като Врелото и ППД (доказано една система, но все не свързани), са доста трудни както технически, така и като екипировка. Най-честите причини за спасителни акции в Духла са заради загубване или придошли води, въпреки че, вече пещерата е с контролиран достъп. Дори късичките Чучолян и Джераница за предпочитане се посещават след „консултация“ в пещерният клуб с хора били вече там. Затова и най-често към Боснек се ходи клубно.
Пещерите Академик и Пепелянка са в Голямата могила, където е и Духла. И двете са малко над 300 метра дълги, и макар да имат по някое промушване (както всяка пещера тук), поне не са лабиринтни и лесни за проникване.
Академик е лесна за намиране след последните къщи от ляво на пътя (от дясно къщите продължават), малко над канавката. Входа е низходящ „тесняк“, бърз на влизане, по-бавен за излизане. след него се попада в основната галерия и се поема на ляво, слиза се до локва и се стига до „прочутият“ тесняк – Кучият гъз.
Следват промушвания, пропълзявания и по реката се излиза в блокажа в началото на голямата зала. Около блокажа и в началото на залата са най-красивите части на пещерата, а най-вероятно и евентуалната връзка с самата Духла.
Залата определено впечатлява с размер. В левият и край продължава реката със сифон, а в десния има малка глинена галерия със фигурки и надписи.
Пепелянка се намира малко след завоя след селото посока Духла и Чуйпетлово. „Пътеката“ тръгва нагоре малко преди да свърши скалата край пътя. Входа е промушване в горният край на заличка, висока около 1,5-2 метра. Влизането е нищо работа (естествено напред с краката), но излизането… Излиза се с малко гънене… Пещерата тъй като е достъпна е силно вандализирана. В началните части огромни количества образувания са изпочупени. Малко по навътре по лявата/основна галерия има слизане на класика 2-3 метра и малки залички с дендрити, арагонити и цевични сталактити.
