Лагер Приключение
Лагер Приключение е един от най-предизвикателните лагери на Байкария за децата. Поради маршрута и програмата си изисква от децата не само присъствие, а и дисциплина и добра физическа форма. Защото тръгва почти от Велинград и стига до яз. Широка поляна – 60 км преминати в 4 дни движение. Начало на
Еко пътека Боров камък
Еко пътека Боров камък е истинско удоволствие за сетивата. Всичките. Затова и колкото и да е труден си заслужава всяка стъпка нагоре. По принцип маршрута започва от центъра на село Згориград, но ако сте с автомобил и само ще се качите до водопада и ще се върнете по същият път,
Еко пътека Петлюка
На няколко километра от София, между Сливнишките села Гълъбовци и Гурголят са се сгушили интересните скали наречени Петлюка. Еко пътека Петлюка е между село Гълъбовци и скалата по поречието на малката река Петлюк. От центъра на селото по малки улички се минава към южният край на селото, където е къща
Водопад Под Камико
Почти всички, включително и аз, когато слезем на Гара Бов се насочваме към Вазовата пътека и водопада Скакля. Но последният път, на гарата се разговорих с група туристи и те горещо ми препоръчаха да посетя водопада Под Камико между гара и село Бов. Намиращ се на десният бряг на река
Водопад Котлите и Разбоишки, Чепърлянски и Букоровски манастири
Колкото и да харесвам района на Калотина и Годеч и манастирите там, водопад Котлите все е оставал встрани от пътуванията ми в тази посока. За съжаление избрах и грешно време да го посетим. Малката река, която го образува през лятото пресъхва. Слязохме малко преди село Разбоище от буса, на разклона,
Еко пътека Лозен
За Еко пътека Лозен са характерни две неща. Първо – не е Еко и Второ – не е пътека. Черните и горски пътища свързващи вр. Половраг с паметника на Списаревски са далеч от приятно място след дъжд, а през лятото “маането на гащи” из сухият храсталак не е приятно. Затова
Алеко – Академика – Железница
Лично за мен най-красивият маршрут в районът на Алеко е пътеката към станция Академика. От плаца пред хижата се потегля по асфалтова алея към писта “Витошко Лале”. Скоро след пресичането на пистата се навлиза във красива смърчова гора. След около 100 м е разклонът за станция Академика. Пътеката за нея
Перките на Зирос и руините на Етия
Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями
Като Закрос – пещерата Пелекита и каньона на мъртвите
Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море. Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах,
До плажа Карумес
Излязох от каньона в 10:00 и веднага седнах на кафе в Екзо Мулияна. Поразпитах за автобуси за Ситиа, но имаше чак на обяд, затова излязох на пътя и вдигнах палец. И 5 минути по-късно вече седях на задната седалка в автомобила на млада двойка – Ана и Йоанис (естествено). В
Kаньонa и водопада Рихти
Нямаше ранен автобус за Ситиа и тръгнах от Ираклион в 11 без 15. Слязох в Екзо Мулиано в 13:30, като само минах транзит през Агиа Николас. А в самото село не се задържах. Пътеката започваше на 5 минути от него. Плана беше да сляза по обозначения в синьо маршрут –
Изоставеният манастир на Долна Бешовица
Търсейки информация за графити като тези в Царевец, Роман и Карлуково (защото съм убеден, че има още) попаднах на този манастир основан 12 век. Сградата от 16 век все още стои, а в двора му има красиво изработени кръстове описани като стари през 1916-та. Хванах влака, а след това и