Колкото и да харесвам района на Калотина и Годеч и манастирите там, водопад Котлите все е оставал встрани от пътуванията ми в тази посока. За съжаление избрах и грешно време да го посетим. Малката река, която го образува през лятото пресъхва.
Слязохме малко преди село Разбоище от буса, на разклона, който използвах предишният път да стигна до Букоровският манастир. За съжаление, макар черният път да е още видим, мястото е заградено за пасбище на коне. Все пак не е проблем да се стигне до Букоровският манастир. Той е известен с петте си църкви под един покрив и стар прабългарски надпис намерен в района. Нямаше никой в манастира, освен дакел с доста собственическо чувство за мястото.
От манастира до водопад е около километър, по-голяма част спускане към дола на река Дракул. Когато започне стръмното спускане в храстите на дола, пътека се разделя. Лявата отива към горната му част, а дясната към подножието. Отгоре се вижда само първият котел, който завърта водата преди да падне от основната скала. По ръба на водопада и скалата личат спитове и анкерни болтове за рапел и явно, когато има вода каньонинг.
Връщането е по същият път до манастира, а след това по ясно очертан и използван път се стига до първите къщи на Разбоище. За Разбоишкият манастир се минава през цялото село, като на центъра има кафе и магазин, работещи през по-голяма част от времето. Макар че, се продължава по асфат до края на селото, тук на центъра е най-подходящо да се оставят колите. Следват се табелите, защото черният път след селото отива в друга посока, а пътеката стръмно слиза към Нишава и ЖП линията която се вижда долу. Скоро се показва и самият манастир.
Излиза се на линията при бивша ЖП спирка и се продължава на ляво по нея до входа на манастирският комплекс. Тук са жилищните сгради. Може да се заобиколи в дясно, като между сградите и реката има изграден кът за отдих с пейки и маси. От тук по мост и стълби в скалата се стига до църквата на манастира, която го вкарва в графата Скални манастири.
Ако искате да отидете и до Чукоровският манастир, срещу входа на Разбоишкият манастир започва черен път, който се изкачва малко над ЖП линията. Скоро идва път от ляво и ние завиваме по него и ето и манастира. Разстоянието между двата манастира е по-малко от два километра.
Манастира е приятен, уютен и уреден. И има какво да се види за разлика от Разбоишкият, които седи затворен и неугледен. За път за връщане избрахме да ползваме до пътеката над спирката да вървим по ЖП линията. Тя е вече само товарна и няма много движение. Обслужва Мина Станянци, като с влакове се извозва въглищен материал до Калотина и Драгоман. Все пак трябва да се ослушвате, че обраслата местност около линията не дава много възможност да отстъпите, но и влаковете не се движат със скорост много по-голяма от вашата.
Водопад Котлите и Разбоишки, Чепърлянски и Букоровски манастири
Powered by Wikiloc
